Питейната вода в Хасковска област е негодна за пиене в над 50% от населените места.
23 водоснабдителни групи са под официална забрана за използване на водата от чешмата. Причините? Радон. Уран. Нитрати. Флуориди. Желязо. Манган. Мътност. Фосфати.
Не – това не е описание на химическо депо. Това е описанието на чешмяната вода, която жителите на областта имат „щастието“ да наричат своя.
Данните са публични. Те са от отчетите на РЗИ – Хасково.
И са повече от тревожни – те са скандални.
Села като Брягово, Поляново, Александрово и Константиново живеят с водна забрана още от 2007 година.
Нови забрани има от 2017 г. (Светлина, Сталево, Върбица), а през 2025 г. дори град Хасково е включен в списъка.
Най-засегнати: община Хасково и община Симеоновград, където забраните обхващат над 80% от населението.
Питейната вода в тази област не просто не става за пиене. Тя е здравословен риск.
Как спят спокойно онези, които управляваха този район през годините?
Къде са кметовете? Къде са областните управители? Къде са депутатите от Хасковския регион?
И няма как да не се сетим за един добре познат депутат – Делян Добрев.
Ден след ден той внася проектозакони за енергетика, енергийни борси, мегавати, батерии и ядрени модули.
Но вода?
Вода – няма.
И не само в преносния смисъл.
Нима достъпът до чиста питейна вода не е по-важен от всички енергийни схеми?
Нима здравето на хората в Хасковско не е национален приоритет?
Или просто те не са „приоритетни избиратели“?**
От 2007 г. насам цяла област е изоставена, а институциите си прехвърлят отговорността като мръсна кофа.
И никой не пита: Кой ще понесе отговорност за здравето на хиляди хора, принудени да живеят с уран и радон в чешмата?
Правото на чиста питейна вода е човешко право.
А да оставиш цяло население в условия на системно водно замърсяване – това вече граничи с престъпление.
И не – това не е преувеличение. Това е официална държавна статистика.
23 водоснабдителни системи – негодни.
Над 50% от населението – без достъп до безопасна вода.
18 години без решение.
Колко още?