Докато област Хасково изнемогва от жега, пожари и разпадаща се инфраструктура, криминалният контур не само не отслабва – а набира сила. През 26 и 27 юли регионът бе разтърсен от серия престъпни събития, които отново показват липсата на контрол, воля и реални действия от страна на институциите.
Контрабанда с фреон – екобомба под носа на държавата
На 27 юли служители на ГДБОП – Хасково задържаха четирима мъже (на възраст от 21 до 38 години) за незаконно притежание и съхранение на тонове фреон. Това не е просто престъпление – това е пряка екологична заплаха. Съединенията са опасни за озоновия слой и за човешкото здраве, а държането им без контрол представлява престъпление по член 242 от Наказателния кодекс.
И въпреки това – вместо строги мерки, на задържаните е наложена парична гаранция. Без показна строгост. Без демонстрирано възмездие. Властите за пореден път оставят обществото с усещането, че престъпленията срещу природата и здравето са просто “административно нарушение”.
Аферата „отвличане“ – тежък случай, тиха процедура
В сянката на този случай, на 26 юли излезе решението на Окръжен съд – Хасково по друг тревожен казус. Обвиняеми по дело за отвличане с користна цел и групово сексуално насилие срещу марокански граждани поискаха промяна на мярката си за неотклонение. Случаят датира от декември 2024 г. – и вече повече от седем месеца стои в застой. Съдът отхвърли искането, но остават въпросите:
– Защо случаят не стигна до общественото внимание навреме?
– Какви действия са предприети от прокуратурата по разследването?
– Кой отговаря за забавянето по дело с международен и криминален отзвук?
Когато става дума за насилие и отвличане, мълчанието не е предпазна мярка – то е съучастие.
Държава на автопилот
Двата случая – контрабанда на опасни вещества и продължаващо дело за отвличане – говорят едно и също: Хасковска област е оставена да се самоуправлява в режим на безнаказаност. Престъпления се случват, решения се бавят, а общественият интерес потъва под слой от безразличие.
Кой пази хората, когато институциите са заети със себе си? Кой ще понесе отговорността, ако следващият фреон не е в склад, а в подпален блок? Ако следващата жертва на насилие не дочака съд?
Време е да спрем да броим случаите и да започнем да търсим отговорните. Не просто по закон – а по съвест.