В предишна статия /Общинският съветник Георги Пеев, опита с адвокатски ходове, да не плати дължима държавна такса от 600 лв./ /ДОКУМЕНТИ/ вече писахме как много лесно се намират вратички за всякакви машинации, при това от хора които управляват града.
Казусът се повтори и изкопира много бързо, при това изминаха само няколко дни…
И сега новата история:
Общинският съветник от Хасково – Румен Стоянов от ГЕРБ, също заведе дело чрез частна тъжба, срещу сайта Хасковска АФЕРА. Делото е за клевета и е за 10 000 лева. А, поводът за иска е публикуваната статия в сайта Хасковска АФЕРA.
Тук подчертаваме, че делото е заведено чрез частна тъжба, въпреки че е правилно да се заведе чрез предявен иск.
Разликата е, че при частната тъжба дължимата такса на държавата е 12 лв., а при предявен иск, пропорционалната сума за дължима държавна такса от ищеца от 10 000 лева е – 400 лева.
Накратко:
Румен Стоянов се опита с познати, но неодобрявани в гилдията – адвокатски ходове, да спести дължимата такса по делото за клевета. Според анализ на адвокати по въпросния казус всичко до момента говори, че Стоянов изобщо не е уверен, че ще спечели делото, за това избягва плащането.
Малко по-подробно:
Легалната дефиниция на клеветата, съдържаща се в чл. 147, ал.1 НК, гласи: “Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание”. Видно е, че за това престъпление законодателят е предвидил глоба в размер на от 3 000 до 7 000 лева. Не повече.
По гражданскоправен ред, всеки може да подаде иск за присъждане на обезщетение, а именно – непозволено увреждане, който иск да е за сума, по преценка на ищеца. За завеждането на този иск обаче, се дължи държавна такса в размер на 4 процента.
При този случай, ако Румен Стоянов желае да бъде обезщетен със сумата от 10 000 лева, той следва да заплати на съда пропорционална такса в размер на 400 лева, за да се разгледа претенцията му.
За да избегне заплащането на държавна такса, в частната си тъжба общинския съветник Румен Стоянов е направил искане за съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански иск за сумата от 10 000 лева за причинени му неимуществени вреди във връзка със публикуваната статия.
Малка, но важна подробност: Допускането за съвместно разглеждане е по преценка на съда. Ако съдът го допусне, тогава държавна такса за гражданския иск не се дължи. И така се стига до сегашната ситуация, съдът допуска съвместно разглеждане и така единствената такса, която Стоянов е платил за подаване на частна тъжба в наказателното отделение е в размер на 12 лева.
Надяваме се точно тук читателят да направи разлика – Стоянов плаща само 12 лв., а всъщност реално е трябвало да плати 400 лв.
Може би увереността на Стоянов, че искът му ще бъде допуснат за съвместно разглеждане в наказателното дело от частен характер и няма да му струва нищо, идва от обстоятелството, че е общински съветник и има достатъчно влияние в града. Или има и друг вариант – в случая е напълно възможно Стоянов да използва похвати за избягване заплащането на държавна такса, защото е наясно, че няма как да спечели делото.
Отново според анализ на адвокати, по този начин, чрез завеждане на тъжба, а не на иск, се заобикаля и наредбата за адвокатските хонорари. Там също въпросът опира до проценти от изискуемата сума по исковете. Чрез тъжбата, отново се заобикаля закона и намаля адвокатския хонорар. Тук е необходимо да подчертаем, че адвокатските хонорари са данъчно обложени с 10% като самоосигуряващи се лица и в разходната част на данъците се признават единствено 25 % от получените суми за разходи. Веднага стигаме до извод, че по този начин с умишлено намалени възнаграждения се ощетява и самата държава /с по-малко внасяне на данъци/.
Прави впечатление, обаче, нещо много важно. Важно, защото засяга моралната страна на нещата и тяхната принципност. Когато г-н Стоянов гласува в общински съвет и се разпорежда с държавни средства, с лека ръка подкрепя какви ли не финансови проекти и предложения. Когато обаче, се налага да харчи от личните си средства, е изключително пестелив и пресметлив.
Ясно е, че в законите, винаги се намират вратички за всякакви машинации – „Врата в полето“. Но, когато общински с вестник – търси тази врата, това вече е твърде в повече. Когато точно хванатия с наркотици Пламен Лечев от ГЕРБ, помага на общинския съветник за тъжбата, е това вече е ужасно в повече???
… Те, ония, дето ни водят, да точно те – нямат срам. Те са нагли, безпардонни и високомерни. Те искат всичко да става така както им е угодно, без значение дали е законово или етично издържано. Те, самозабравилите се настоящи управници на Хасково.
Те го правят защото им го позволяваме ние, и ония – беззъбите прокурори, слабите опозиционери, мълчаливите медии, апатичните избиратели. И всяка преодоляна забрана ги прави още по-безпардонни и нагли.
Те са нашето наказание за отказа да гласуваме, за продадения вот, за наколенките и тишината срещу беззаконието и самоуправството. Докато на тях им се разминава, и други ще твърдят, че законът е врата в полето и само баламите минават през нея.
И когато, държавните такси, данъците, глобите, дължимите суми, които всички ние редово трябва да плащаме, се заобикалят първо от общински съветник, дали това е твърде стимулиращо за нас?…
Многократно сме повтаряли, че екипът на сайта е готов да понесе всички последствия от разкритията които публикуваме.
И за да не бъдем многословни и за да се увери читателят в истинността на написаното публикуваме и статията, и тъжбата на Румен Стоянов.
ТЪЖБАТА:
