Само преди дни България гледаше на живо във Фейсбук как в офиса на транспортната фирма „Арда Тур“ нахлуха проверки и „бухалки“. Собственикът ѝ Себахтин Исмаил тогава заявяваше, че се бори срещу модела Доган и срещу модела Пеевски, и че бизнесът у нас оцелява „не благодарение, а въпреки държавата“.
Днес обаче картината е коренно различна.
На снимка от вчера Себахтин Исмаил вече е рамо до рамо с хората на ДПС „Ново начало“ – в „работна среща за обсъждане на актуални теми“.
На кадъра ясно се виждат:
Себахтин Исмаил – собственик на „Арда Тур“;
Исмаил Исмаил – общински съветник от ДПС – Хасково;
Мехмед Атаман – областен председател на ДПС – Хасково.
Само дни след като твърдеше, че е жертва на бухалките на Пеевски и че преди време се е изправял срещу модела Доган, Исмаил вече позира усмихнат до представителите на партията, символ на именно тези модели.
Защо този обрат?
Отговорът изглежда прозрачен – за да не му „пращат повече бухалки“. За да получи политически чадър над бизнеса си. За да бъде в редиците на „новото начало“, дори и цената да е пълно отричане на собствените му думи и битки.
Кой е Себахтин Исмаил?
Собственик на „Арда Тур“ и още няколко фирми в транспортния сектор, контролиращи линии в Хасковска област.
Протестира през 2018 г. – организира шофьори срещу новите квоти за автобусни линии. Тогава нападна общинската власт с тежки думи, наричайки ги „кръг пуешки главички“ и обвинявайки ги, че „раздават линиите по джобове“.
Отправяше остри публични изказвания – често атакува местните управници с обиди и закани, твърдейки, че е жертва на натиск от институции.
Сам разказваше, че инспектори от „Автомобилна администрация“ и други институции го „притискали“ и „тероризирали“, като дори предаваше на живо част от тези акции.
Политически завой – от човек, който открито громеше „модела Доган“ и „модела Пеевски“, днес Исмаил вече позира редом до ДПС – партията на Пеевски, която олицетворява именно тези модели.
От жертва на бухалките до лице на „Ново начало“ – обрата на Себахтин Исмаил е показателен за това как в България бизнесът оцелява не чрез борба за принципи, а чрез сделки с политическата власт.
Но този обрат не е само историята на един бизнесмен. Той е огледало на българската действителност – където страхът пречупва хората, а „бухалките“ не са само желязо, а метод за подчинение. Вчерашните борци срещу модела стават днешни негови лица. Така промяната често не идва от смелост, а от предателство – пред себе си, пред думите си, пред онези, които са повярвали. И най-тъжното е, че в тази безкрайна въртележка на страх и сделки губи не само един човек или един бизнес – губи обществото, губи доверието, губи бъдещето.
А когато бъдещето е продадено, остава само миналото – с неговите бухалки, страхове и предателства.