Двадесет дни без вода. Двадесет дни без елементарни условия за живот в село Александрово, област Хасково. Това не е природно бедствие, не е наказание – това е резултат от безхаберие, безотговорност и пълна институционална безчувственост.
Хората протестират, защото вече не могат повече. “Не можем нито да се изкъпем, нито да изперем. Питейна вода? Забравете – тази, която ВиК Хасково докарва с водоноска, мирише на тиня и не става нито за пиене, нито за готвене.” Това е реалността през 2025 година в България, член на Европейския съюз, държава, в която за милиони се строят зали, площади и фонтани, но за най-елементарното – чистата вода – няма пари, няма интерес, няма отговорност.
Проблемът не е от вчера. Водопроводът в Александрово е стар, компрометиран, авариите са ежедневие. ВиК-Хасково признава: “Всеки ден лепим пробойни. Пари няма, подменяме на парче, колкото можем.” Миналата година служебното правителство гласува 5,5 милиона лева за нов водопровод, но парите… така и не стигнаха до областната администрация. Къде са? Кой ги бави? Кой носи отговорност за това хората да живеят в третия свят, докато чакат властта да си спази обещанията?
Срамно е – за институциите, за политиците, за всички, които размахват проекти и програми, но не могат да осигурят вода за едно българско село. Жителите на Александрово вече не молят, не се надяват. Готови са на крайни действия – блокади на пътища, протест, гражданско неподчинение. Когато държавата абдикира, хората остават сами срещу мизерията.
Това ли е България, която искаме? Държава, в която безводието е норма, а оправданията – ежедневие? Държава, в която да не можеш да си измиеш ръцете или да дадеш чаша вода на дете се приема за “дребен проблем”, докато милионите за нови водопроводи потъват неизвестно къде?
Жителите на Александрово протестират не просто за вода. Те протестират за достойнство, за елементарни човешки права и срещу една власт, която нехае за живота на хората. Днес е Александрово. Утре – навсякъде, където институциите забравят кого трябва да обслужват.
Това е срамът на държавата. Това е протест срещу забравата. И ако някой още не е разбрал, нека дойде в Александрово и чуе гласа на жаждата и гнева.