Някога се гордеехме, че живеем в един от най-красивите градове на юга – с топъл вятър, зелени хълмове и хора, които си помагаха. Днес Хасково прилича на хроника от полицейски бюлетин – без ред, без посока, без надежда.
Прегледайте последните дни в цифри и факти. Не са сухи статистики, а диагноза на едно общество, което е оставено да се разпада.
В рамките на две денонощия в града са задържани:
– 29-годишен, който краде алкохол от хипермаркет за над 280 лева.
– 61-годишен, който изнася алуминиеви врати от нечий дом в „Орфей“.
– 28-годишна жена, която отмъква 1960 лева, маратонки и телефон от апартамент на булевард „Васил Левски“.
– В Димитровград – 49-годишен мъж краде дебитната карта и ПИН кода на лежащо болен пациент от болницата.
– Младеж на 22 години без книжка и с алкохол в кръвта катастрофира в село Криво поле.
– Водач на товарен „Мерцедес“, отново без свидетелство за управление, е заловен на булевард „Освобождение“.
– В същото време, в другия край на областта, жена кара автомобил със служебно прекратена регистрация.
– На следващия ден: 20-годишен с 60 грама марихуана, двама други – с метамфетамин и още марихуана.
– Двама шофьори – единият с кокаин, другият с 1,49 промила алкохол зад волана.
Всичко това – само за 48 часа.
Един град, който уж спи спокойно, се оказва разкъсван от дребни престъпления, безнаказаност и човешка нищета.
КОГАТО ХАОСЪТ СТАВА ЕЖЕДНЕВИЕ
Няма как да подминем въпроса:
къде е общината?
Къде е превенцията, къде са програмите за сигурност, за младежка ангажираност, за социална подкрепа?
Докато институциите заседават по комисии и обсъждат докладни, улиците се превръщат в арена на безнадеждност. Когато няма работа, няма перспектива и няма контрол – идва дребната престъпност. Тя е симптом, не причина.
Никой не краде за спорт.
Краде, защото може. Защото няма кой да го спре.
А когато престъпленията се превърнат в част от градската рутина, тогава вече не говорим за отделни случаи, а за системна разруха.
ЛИПСАТА НА ПРЕВЕНЦИЯ – НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Община Хасково от години обещава „по-голяма сигурност“, „видеонаблюдение“, „работа с уязвими групи“.
Но къде са резултатите?
Къде са новите социални програми, къде са кампаниите срещу дрогата, срещу младежкото шофиране без книжка, срещу агресията в кварталите?
Истината е проста – няма превенция, няма контрол, няма стратегия.
И когато нищо не се прави, градът се превръща в терен на произвол.
Вече дори не говорим за тежки престъпления – те са заменени от една бавно капеща анархия, в която се губи всяка мярка.
ГРАД, В КОЙТО СЕ КРАДЕ ДОРИ ДОСТОЙНСТВОТО
Кражбите на врати и пари, дрогата по улиците, шофьорите под въздействие – това не са просто полицейски случаи. Това са симптоми на дълбоко морално обедняване.
Защото, когато няма кой да даде пример, когато институциите гледат на гражданите като на досаден шум, тогава се краде всичко – от доверието до последната надежда.
Най-тъжното е, че вече никой не се шокира.
Привикнахме към беззаконието така, както се привиква към мириса на канал – неприятно, но част от пейзажа.
ХАСКОВО – ГРАД С ОТВОРЕНА ВРАТА НАВЪН
Вратата, която 61-годишният е изнесъл от нечий дом, е символът на всичко.
Хасково стои с отворена врата – не за нови възможности, а за изход.
Младите си тръгват. Семействата мълчат. Политиците се снимат.
Градът се превръща в музей на бездействието, в който новините са едни и същи, само имената се сменят.
ИМА ЛИ НАДЕЖДА?
Да, ако някой най-после се осмели да назове нещата с истинските им имена.
Не ни трябват още стратегии, още пресконференции и отчети.
Трябват ни хора с морал и воля да спрат това бавно умиране.
Хасково не може да чака повече.
Или ще се събудим, или ще потънем окончателно в мълчанието, което вече мирише на апатия.
Докато по бюлетините се редят имена и дати, ние губим нещо по-страшно – усещането, че градът ни има бъдеще.
А когато една община изгуби бъдещето си, няма нужда да я крадат – тя вече е ограбена.