5 юли – денят, в който градът отново изпита границите на своето търпение. Не просто горещини и музика. Не просто инцидент. А огледало на системна безотговорност.
Вчера един полицай от Харманли беше ранен с нож. Не в някоя тъмна уличка, а посред бял ден, докато изпълнява дълга си. Агресорът – млад мъж, въоръжен, дрогиран, без респект към реда и живота. В опит да спаси обществото, униформеният плати с кръв. И докато полицията се справи, питам – кой ще се справи с причината за тази агресия? С безнаказаността, с усещането, че тук всичко е позволено, а отговорност няма?
В същия този ден Хасково гореше – буквално. Трети пореден ден жълт код за опасно време, температури до 39 градуса. По улиците – майки с деца, възрастни, работници, хора, които никой не предупреди, никой не защити. Институциите? Издадоха си „препоръките“. Но къде са охлаждащите пунктове? Къде е медицинският контрол при масови събирания? В този пек, докато някои градове създават реални мерки, Хасково разчита на късмета.
А вечерта – рок фестивал. Масово струпване, викове, еуфория. Добре, култура трябва, но редът? Сцената – впечатляваща. Публиката – многобройна. Организацията? – пред провал. Претоварен градски транспорт, липса на вода, почти никаква медицинска осигуреност, задръствания, а при инцидент – хаос. Фестивалът приключва, но хаосът остава.
Как стигнахме дотук?
Не, това не е изолиран случай. Това е резултат от поредица бездействия, пестене от сигурност, липса на визия и отказ да се поеме политическа отговорност.
Агресията по улиците е плод на години социално бездушие, липса на превенция и реформи. Наркоманиите не се решават с патрулки, а с образование, терапия, шанс за промяна.
Горещините не са извинение, а изпит за управлението. Елементарни мерки за безопасност – пунктове за вода, охладителни шатри, информационна кампания – липсват. Защото така е най-лесно.
Фестивал без контрол е като оркестър без диригент – шум има, но музика няма. Градът се гордее с културния си живот, но неглижира основното: сигурността на хората.
Отговорността е ясна
Общината носи вина. За липсата на реален план при извънредни температури и масови събития. За липсата на координация с полиция, Бърза помощ, транспорт.
Полицията се справя с последствията, но не и с причините. Необходима е работа по превенция и социални политики, не само акции „след дъжд качулка“.
Здравните институции трябва да бъдат на терен, не само в отчетите. Когато градът е под жълт код, здравните екипи не трябва да стоят в кабинетите.
Време е за нов дневен ред
Докога ще разчитаме на късмет и ще се оправдаваме със „случайността“? Докога ще си затваряме очите пред очевидното: че не работят нито превенцията, нито организацията, нито контрола?
Решенията са прости:
Реален кризисен план за горещи дни и масови събития.
Програми за превенция и ресоциализация на рискови групи.
Строга координация между институции – не само на хартия.
Ясна, навременна информация до гражданите.
И най-вече – желание за поемане на политическа отговорност. Защото градът не е сцена за пиар акции, а място, където хората искат и трябва да се чувстват сигурни.
Днес Хасково е предупреждение за всички – опасността не идва само от горещината или един агресор с нож. Опасността идва от безразличието и страха някой да поеме отговорност.
И въпросът остава: Кой ще е първият, който ще посмее да го направи?