Хасково кърви. Демографски, икономически, социално и вместо реални решения, получаваме красиви изречения и кухи обещания.
Кметът на Хасково Станислав Дечев даде интервю на 8 септември, деня на празника на града. Уверено заяви, че “работи младите да останат, възрастните да са спокойни, а гостите да се завръщат“. Звучи красиво, но дали има нещо общо с реалността, или е просто поредната куха реплика, която политиците повтарят, докато града ни умира?
Демографска катастрофа
Нека започнем с най-важното, хората. Хасково губи жителите си със скорост, която може да се нарече единствено катастрофална. Между 2011 и 2021 г. общината е намаляла с 12 814 души. А за периода от 2021 до края на 2024 г. с още 2530 души. Това вече не е тенденция. Това е срив и ако младите хора наистина “остават“, както твърди кметът, защо тогава цифрите на Националния статистически институт показват обратното? Къде е истината?
Икономика в кома
Ако населението бяга, причините не са трудни за откриване. В доклад на Института за пазарна икономика за 2022 г. ясно се вижда: чуждестранните инвестиции в област Хасково са едва 685 лв. на човек – едни от най-ниските в цяла България. За сравнение, съседни области получават в пъти повече. Това е не просто икономическа стагнация, а поголовно изоставане.
За последните години в региона няма нито един лев вложен в научноизследователска и развойна дейност. НИТО ЕДИН! Как тогава ще се задържат младите? С кухи обещания или с реални работни места и перспективи?
Пътища, които водят в бездната
От общината обичат да говорят за “инвестиции в инфраструктура“. Но как изглежда реалността? Разбити улици, пропаднали настилки, опасни дупки. Жителите виждат и знаят, че парите потъват, но не в асфалт, а в джобовете на “правилните“ фирми, приближени до властта. Това не е инвестиция… ТОВА Е КРАЖБА!
Сметища и боклук – визитната картичка на града
Докато Европа говори за зелени политики, в Хасково темата е друга, десетки незаконни сметища. Въпреки постоянните проверки на РИОСВ, те никнат като гъби, около пътища, в населени места, в покрайнините. “Хасково е заприличал на сметище… градът е призрачен“, пише гражданин във Facebook и това не е поетично преувеличение, а описание, подкрепено от гледката на нерегламентирани сметища, боклуци по улиците и пълна липса контрол.
Това не е просто грозно… това е опасно. Замърсяват се почви, води, въздух. Къде е кмета? Защо няма санкции? Къде са еколозите от общината, когато градът се превръща в сметище?
Водният цикъл – символ на провала
Хасково има един от най-драматичните проблеми в страната: над 65% загуби на вода поради амортизираната и остаряла водопреносна мрежа. Това означава, че повече от половината вода изтича в земята, а гражданите плащат по-високи сметки. В община Хасково загубите по мрежата са 50%, а в града достигат 80%. “В област Хасково има населени места, които от десетилетия не употребяват водата от чешмата за пиене…“, алармира екологът Тома Белев, заявявайки, че водата не е годна за консумация и това е факт, който говори за регистрирана здравна опасност, не просто неудобство.
Години наред се обещават проекти, ремонти, нови тръби. Но какво се случва? Абсолютно нищо. Водата изчезва, парите… също. И пак в джобовете на “наши хора“.
Корупция? Тук му казваме “шуро-баджанащина”
В Хасково вече е публична тайна, че обществените поръчки се печелят от едни и същи фирми. Назначенията в общината са на “приятели, роднини и верни на партията“. Това не е слух, а реалност, потвърдена от десетки граждански сигнали и журналистически разследвания. Прозрачност? Няма. Отговорност? Няма. Само мрежа от зависимости, която задушава града.
Гневът на хората – реалната социолигия
И докато кметът говори за “спокойствие и обединение“, хората казват друго. Под публикациите в „Хасково.net“ и „Хасково Live“ стотици коментари изразиха единодушно мнение: нито един положителен отзив за управлението на Станислав Дечев. Вместо това… подигравки, обвинения, призиви за оставка. Това не е маргинален шум. ТОВА Е ГЛАСЪТ НА НАРОДА!
Хасково кърви. Демографски, икономически, социално и вместо реални решения, получаваме красиви изречения и кухи обещания. Вместо инфраструктура… хиляди дупки. Вместо инвестиции… “усвоявания” от “правилните хора”. Вместо контрол върху боклука… нерегламентирани сметища. Вместо чиста вода… огромни загуби, некачествена вода и по-високи сметки. Вместо прозрачност… корупция и приятелски назначения.
И въпросът е прост: колко още ще търпим това?
Колко още хора трябва да напуснат града, преди да признаем очевидното… този кмет и неговата администрация не могат да управляват Хасково. Затова разговорът за оставка не е просто политическа атака, а е въпрос на оцеляване на града.
Източник: Красиво Хасково