Едно е сигурно – в Харманли обещанията се леят на килограм, но резултатът винаги е нула. Гребната база край Дефилето е най-добрият пример: вече 11 години местната власт лъже хората, че ще я възстанови. Днес там няма нито спорт, нито база, нито надежда.
Счупено и забравено
Още през 2014 г. бетонната стена на базата беше разбита от придошлата вода. Реката промени коритото си, гребният канал пресъхна, а спортът кану-каяк, с традиции в Харманли, беше захвърлен на произвола. Институциите? Безмълвни, невидими, безотговорни.
Клуб „Хеброс“ отчете слаби сезони, децата напуснаха, треньорите бяха принудени да търсят вода по язовири и локви. Харманли буквално се превърна в „най-изоставащия клуб сред слабите“, а талантите предпочетоха да заминат.
Местната власт – шампиони по бездействие
2015 г.: Мария Киркова (ГЕРБ) става кмет с лозунга „Видими резултати“. Резултатът за гребния канал е трагичен – нищо не се случва, освен обещания и още обещания. Когато клубът алармира официално за катастрофата, Киркова и областният управител Станислав Дечев (ГЕРБ) обещават спешни мерки. Не последва нищо. Поредното разочарование, поредният пропилян шанс.
2020 г.: Новият областен управител – Стефка Здравкова (ГЕРБ), обещава „личен ангажимент“. Има и лична мотивация – племенницата ѝ тренира този спорт, но печели медали… в САЩ. Издават се заповеди, проекти се възлагат на „Геоланд“ ЕООД – авансите се изплащат, сроковете се протакат, резултатът пак е същият – празни думи и смачкано бъдеще.
Прах в очите: Проекти, пари и нови обещания
Проектът за ремонт тръгва, но фирмата закъснява с повече от година. Общината и областната администрация отбиват номера със становища и съгласувания, но реални действия – никакви. Поредната година минава в чакане и отлагане.
2025 г.: Нов съветник повдига въпроса – пак до областния управител. Отговорът: „Провеждат се срещи, обсъжда се състоянието на компрометирания участък…“ Познато до болка. Единайсет години „компетентни власти“ разтягат локуми и дават празни обещания. Базата е унищожена, спортът – съсипан, а виновните се крият зад процедурите.
Истината е проста: Харманли е пример как институционалната немощ и управленската незаинтересованост убиват традиции, отблъскват децата от спорта и превръщат гръмките „видими резултати“ в подигравка. Когато едно поколение остане без база и перспектива, вината си има име – местната власт, която 11 години лъже и бездейства.