Наскоро излезе информация от Регионалното управление на образованието че – 2365 хасковлийчета с техните семейства за заминали в чужбина през последната година. Толкова е тъжно. Голяма част от децата на града и младите вече ги няма.
Тази статистика е срамна. Какъв кмет на град трябва да си, за да прочетеш че 2365 от децата ги няма и в същия момент да отидеш някъде да режеш лентичка при откриването на някой частен хотел и ресторант.
ГЕРБ управлява град Хасково вече 7 години. Никога не е имало такова обезлюдяване в историята на града както през последните 7 години. Това разбира се е страшно, но още по-страшно е, че темпа на обезлюдяване се засилва с всеки изминат ден.
Безкрайното изтичане на млади хора от Хасково води до това, че едва ли не, вече се радваме на тишината и спокойствието, но в същото време си даваме сметка че това е пустиня, в която срещаш само възрастни хора.
Защо Хасково се обезлюдява с почти невиждани до сега темпове?…
Отговора го знаят всички… Корупцията в общината, липсата на икономически перспективи и некадърно управление на гербераския кмет Станислав Дечев.
Пустиня… Сгушен в древна Тракия – Хасково вече е символ на неумолим упадък. Текстилна, обувна, машиностроителна и химическа промишленост… хиляди работници са били заети по време на комунистическия режим, преди да последват серия от фалити и диви приватизации.
Много заминали, някои от тях дори забравили… А тези, които все още са тук, мечтаят за друго място.
По правило, хората напускат не защото не могат да си намерят работа или на всяка цена държат да придобият опит навън. Те напускат, защото не виждат онази перспектива, заради която биха останали тук, при семействата, роднините и приятелите си.
Въпреки, че Хасково вече е малък град с опоскани ресурси и замираща икономика, в него гъмжи от корупция и нагла кражба на обществени средства.
Точно така… В малкия, замиращ и вече беден Хасково корупцията е навсякъде. Тя съсипва обикновените граждани и богатее избрани и назначени. Малък град, в който шепа кукловоди са корумпирали власт, съд и медии. Град на лепкавите зависимости, които лесно се закачват за всяка власт и плащат щедро за нейния морал. Хасково е обиталище на мълчаливи граждани, чиито думи не намират смелост да напуснат приятелския или семейния разговор. Тук корупцията си има всичко необходимо – високопоставени закрилници, манипулативна журналистика и раболепни граждани.
И един кмет, върви гордо и се снима на всеки ъгъл. Разбира се, пиарът е важен, трябва да се режат лентички – идват местни избори…
Някой настояваше да подменяме елитите. Как, когато не ни достигат нито граждани, нито почтени елити? Затова сме обречени да живеем в корупцията. Поне докато не осъзнаем, че тя израства върху нашите страхове и мълчание и ни мачка… До кога?