Край, умираме, довиждане, сбогом. Или Възраждаме Хасково

Ясен Колев: Уважаеми сънародници…

Както при всички изминали избори до сега, отново идва момента в който искам да кажа няколко думи. И се надявам повечето от вас да стигнат до края.

Неделя , съдбата на Хасково е във вашите ръце. Градът ни десетилетия наред е разкъсван между алчни крадци и ехидни измамници. Позволихме на престъпни, долнопробни и продажни еничари да управляват Хасково. А защо го позволихме, уважаеми сънародници?

Аз съм на 39 години. Започнах да се интересувам от политика преди близо 6 години. Защото виждах как страната ни умира, народът ни страда, а положението в града ни става все по-зле, и по-зле. И това нещо беше част от живота ми години наред – през цялото ми детство. Някак си – беше станало естествено да казваме, че “България е скапана държава”.

И тогава дойде моментът на осъзнаването. Осъзнато виждах разрухата и отчаянието пред себе си. Осъзнато виждах как Хасково умира пред очите ни… и никой не прави нищо, за да спре това. И тогава си зададох въпроса – “Какво по дяволите правим?” Осъзнах, че тази разруха трябва да бъде спряна и на всяка цена не трябва да допускаме България да бъде унищожена. Нямаше как да се примиря със разрухата. Трябваше да направя нещо… Тогава дойде безсилието. Какво можех да направя? Аз бях сам. Да – ходих по протести, разговарях със съмишленици, пусках по 30 публикации на ден с главни букви, които събираха по 2 харесвания, срещах се с разни хора със сходно мислене… Но какво от това? Аз бях безсилен.

И тогава открих Възраждане.

Точно тези чувства, които описвах до сега ме тласнаха толкова силно към тази организация. Защото открих, че във Възраждане имат същото мислене, което имам и аз. Там са хора, отчаяно влюбени във Родината си, непримирими, поели по трудния път да я спасят. Защото пред нас има два избора. Стоим и гледаме разрухата как ни унищожава или правим нещо по въпроса, за да я спрем. Те бяха избрали второто. Аз също. С времето се досетих, че всеки един от нас, без изключение, е преминал през този момент на осъзнаване. И е усетил това чувство на непримиримост. И точно това ни обединяваше – каузата. Ние имаме кауза.

Във Възраждане съм вече близо 6 години. През тези години в тази организация видях много неща, преживях много събития. Изградих много големи приятелства. С моите приятели и съмишленици от Възраждане сме преминали през много – били сме заедно рамо до рамо, в студ, в мраз, в дъжд, в жега, в бой, в бунтове, нахлувания, акции. Бил съм под ритниците на полицаи заедно с тях. Празнували сме заедно, смяли сме се заедно, страдали сме заедно след поражения и сме се изправяли отново заедно. Преди 3 години понесохме най-големия си удар. Опитът за унищожаването на организацията ни. Абсолютен прецедент. Но това не ни спря. Както и всеки друг удар, който народоизменниците се опитаха да ни нанесат. Напротив, това ни направи дори по-силни и по-сплотени.

Присъединих се към Възраждане, когато те все още бяха с електорат от 1 процент. И помня всички онези пъти, когато ни обясняваха как няма да влезем в парламента и как няма да постигнем нищо и няма да променим нищо. Тогава влязохме в парламента с 5 процента. Никога няма да забравя първата реч на Костадин и думите, които ми минаха през съзнанието в онзи момент: “Възраждането на България започна в онзи момент, в който този човек излезе на трибуната на Народното Събрание.”. . След това ни обясняваха как няма да вземем повече проценти и организацията ще се стопи след това. Взехме 10 процента. След това – 15 процента.

Защото Възраждане не е просто политическа организация. Това е само формалност. Възраждане е кауза, идея, плам. Възраждане е националноосвободително движение.

Пред нас стоят два избора:

Още от същото – защото всички политически организации и местни феодали ни предлагат едни и същи политики, без значение дали са тикви, прасета, ехидни демагози, канадци, парапети, сценаристи, подмолници или други агенти на американците. Тотален демографски срив, до който тези изроди ни докараха. А какво правим ние? Апатия, неверие и безразличие. Стоим и гледаме разрухата как ни унищожава и се примиряваме с това.

Край, умираме, довиждане, сбогом.

Или Възраждаме Хасково .

Само ние можем да спасим града ни. Това е истината и на много хора им е трудно да я приемат. Но ние сме единствените, които знаем как, можем и не ни е страх да го направим.

Време ни е за Възраждане на Хасково!

„Възраждане“ е с бюлетина №63

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *