Вместо да бъдат в класните стаи, стотици деца в Хасковска област остават извън образователната система – незаписани, отпаднали или изчезнали в чужбина без следа. Най-тежка е ситуацията в трите най-големи общини – Хасково, Димитровград и Харманли, където концентрацията на отпаднали ученици е най-висока.
Това не е изненада, а закономерен резултат от години институционално бездействие, некоординирана работа и формален подход, който не достига до реалния проблем – липсата на постоянна връзка с рисковите семейства, липсата на мотивация за включване в образователната среда и пълната липса на превенция.
Всяка година се сформират „екипи за обход“, които слагат отметка в таблици и статистики, но реалната промяна е минимална. В цялата област за година са извършени 1265 проверки. В резултат — едва 24 малки деца са записани в детски градини, 27 между 5 и 7 години – в предучилищни групи, и едва 29 ученици са върнати в класните стаи.
На фона на мащаба на проблема, това са капки в морето. Защото в над 260 от проверените случаи се оказва, че децата вече са в чужбина. Никой не знае от кога. Никой не е сигнализирал. Никой не е потърсил отговорност.
Оправданието, че това са „най-големите общини“, звучи все по-празно. По-голям брой жители не би трябвало да значи по-голямо безразличие. Напротив – точно тук трябва да има най-силен контрол, най-ясна стратегия и най-малко празни приказки.
Докато местната власт прехвърля отговорността между институции и проекти, децата си тръгват – от класните стаи, от градините, от бъдещето си. А за много от тях – завинаги.