Хасково – За да имам аз, трябва да взема от теб.
Постоянно подочуваме как в хасковската администрация се чудят как се стигна до общински заплати от хиляди лева (на месец). Заплатите вече са с 20 на сто по-големи, отколкото средните реално работещите в частния сектор. Сега ще обясним внятно, така че чуденето да спре.
Два модела
В човешката история за последното хилядолетие има, общо взето, две основни схващания за това, как човек да забогатее. Първото, характерно за варварството и феодализма, е, че баницата, както и да бъде разпределена, е един и същи размер. Следователно, за да имаш повече ти, трябва да вземеш от някого. От кого? От оня, който е по-слаб – т.е. върху когото можеш да приложиш силата на господстващо положение. В тази система се стремиш да станеш някакъв началник, та да можеш да стрижеш рента от плебса.
Според второто схващане, характерно за капитализма, баницата може постоянно да се увеличава и да има повече за всички. Обяснението е в това, че източникът на стойността не е грабежът, а човешкият труд. В тази система вашето замогване зависи от таланта и усилията, които сте вложили в работата – от стойността, която сте добавили към изходния материал. Това е и причината „айтитата“, да речем, да получат – съвършено заслужено – по-големи заплати от майстор-копачи първи разряд. НАПРИМЕР: „Бил такъв съм копач, получавах цяла торба с пари, но айтитата ме слагат в малкия си джоб и правилно.“ Копането добавя към изходния материал по-малко стойност, отколкото програмирането.
“За да имам аз, трябва да взема от теб”.
Според премиера, в случая с чудовищните „възнаграждения“ в общинския и държавния сектор не се вижда да има никаква система. Самият този факт иде да ни подскаже, че логиката е феодална. Просто всеки използва онова всяко господстващо положение, с което се е сдобил, за да отчупи повече баница за себе си, вземайки от някой друг. А онзи някой друг, бидейки по-слаб, си наляга парцалите и отмъщава на принципа „ти се правиш, че ми плащаш, аз се правя, че ти работя“.
От феодализма на Отоманската система България почти веднага прескача към феодализма на социалистическата система. Затова поколението наред с хората у нас се подозира, че верен е първият модел на забогатяване: за да имам аз, трябва със сила да вземем от теб. Тази нагласа обяснява – горе-долу – всичко за нашенските извращения.
Чиновникът има онази заплата, която успее да отскубне. Ако не е заплата, ще е подкуп – което обяснява всеобщата корупция. Важното е властта да бъде преобразувана в плячкосани средства. Ограбваните свикват да се подчиняват на грабителите, тъй като при нашия феодализъм право има само силата. Затова нямаме върховенство на правото или налагане на справедливост. А имаме правото на силата: а бухалките на администрацията упражняват реалната власт върху гражданството.
Там конкуренция няма.
Системата е изградена около идеята, че всеки гледа да се докопа до господстващо положение, за да злоупотреби с него, като открадне нещо от общото. Тъй като в държавния апарат това става най-лесно, мераклиите за стопаните се съсредоточават там. А там е по-лесно, тъй като в пазарните условия клиентът може просто да изпрати другаде, ако не харесва вашата услуга. В общинския апарат обаче конкуренция няма.
Хасковския кмет – Станислав Дечев е един, главният архитект – също, както и шефът на РПУ, прокурорът, данъчният и пр.
Града е подгизнал от феодално мислене.
Обаче има измъкване… Например: въвеждаш в държавното заплащане система, която да няма нищо общо с феодалните присвоявания, а да е подчинена на отдавна известни по света механизми за измерване на чиновническа ефективност.
При такава промяна на условията, търсачите на силово забогатяване ще се оттеглят от бордове и директорски кабинети към организираната престъпност, където ще могат да бъдат изловени от едни реформирани правоналагащи органи. Из обществото, междувременно, налагаш върховенството на закона, тъй като това обезсилва силата на силните и дава сила на слабите, което на своя ред намалява присвояването, корупцията и насилието.
И през цялото това време търсиш подкрепа на обществото. Напоследък то демонстрира, че му е писнало да живее в грозния феодализъм на предишните поколения; и настоява за допускане на цивилизацията дори тук, по нашите диви земи.
И – не, няма как в един цивилизован град чиновникът – особено когато пилее стойността, да получава повече от онзи, който създава тази стойност в частния сектор.