Хасково се разпада… Нищо хубаво не чака градът, в който достъпът до благосъстояние, респективно до кръгозор, е така неравномерно разпределен.
Да, знам, че казваме нещо банално ясно. Но, липсата на усещане за някакво общностно живеене е изумителна. Зад всичко това наднича вездесъщото отчуждение между „граждани“ и „елит“. Разбира се, че е нормално космополитната интелигенция да страни от масовия вкус. Но имаме усещането, че вече става дума не за дистанция, а за погнуса. При това не осъзната и изговорена, а инстинктивна, нормализирана, ежедневна. Например… Няма сила на света, която да накара либералната интелигенция да лайкне снимка от неделното хоро на площада.
Ще кажете: а може ли да бъде иначе? И има ли изобщо значение? Има. Днес повече от преди. В сегашния разпадащ се свят такива като нас ще трябва да започнат повече да разчитат на себе си. А това означава някакво съзнание за общност в рамките на националните държави. Не казваме дали е добро или лошо. Казваме, че ще се налага.
Нищо хубаво не чака градът, в който достъпът до благосъстояние, респективно до кръгозор, е така неравномерно разпределен. Заедно с тази имунна недостатъчност идва и друго. Умните хора странят от общото мислене. Вярно, умните хора по правило са космополити. Но идеята за общност изглежда напълно неприсъща на интелигенцията.
Нямаме избор: щем или не щем, ще трябва да помирим успоредните Хасковлии. Не заради някакви сантименти, а заради простичката логика. Тук живеем, тук плащаме данъци, тук гласът ни влияе на властта. Затова няма как да насърчаваме отчуждението, суетната интелектуалска гнусливост и естетическото високомерие на интелигенцията към останалите. И проблемът не е на „народа“, а тъкмо на „елита“.
Тук въобще не става дума за поощряването на някакъв злокачествен национализъм – става дума за онова, което може да го предотврати. Ако няма нормална визия за националното, то ще продължи да си намира път и да избива като патология. Ако мирогледната нетърпимост между „либерали“ и „консерватори“ (осъзнати или неосъзнати) се задълбочи, това ще доведе до още по-дълбоки дезинтеграционни процеси. Ако града ни продължава да допуска крещящи неравенства в развитието на човешкия си капитал, прословутото усещане за обществено нещастие ще се задълбочава още повече. Ако няма ефективна комуникация между „граждани“ и „елит“, ще пулсират рецидивите на популизма.
Колко още примери са нужни?