Мартин Карбовски: Не, не сме във възхита от стрелбата срещу словашкия президент Фицо.
Но ще споделя една стара моя идея за демокрация. За да имаш демокрация, трябва да се сбиеш с полицията. Да се жертваш. Както през Априлското въстание. Какво се е променило оттогава? Нищо.
Там, където полицията се бие с демокрацията, от Франция до Южна Корея – така правят демокрация. Там, където има атентати, се ражда свобода, има енергия. Полюсите нямат значения.
Замисълът на живота е да умреш за нещо.
За кауза или за своята свобода.
Замисълът на терора е същият – да докажеш свободата си до и чрез терор, защото терорът е единственият отговор. Не е редно, но тази логика се случва навсякъде по света.
Освен у нас.
Огледайте се и вижте страхливите си приятели от двете страни на барикадата – те кълнат и заплашват, но вечерно време се сгушват до задника на жена си. Българите са обратното име на всяка промяна и решение. Чакаме да ни освободят.
Без значение е кой кого мрази и кой кого обича – животът ще продължи само след вашето волеизявление. Понякога то (в Словакия) е кърваво.
А вие, страхливци, какво очаквате да бъде? Розово? Или лилаво?
При този натиск от Системата – колко любезности очаквате?
Едно е ясно – в България либерали, а и консерватори са нещастни, страхливи копелета. Никой няма да умре.
А от историята знаем – когато няма кой да умре – робството продължава.
Възхищавам се на врага си. Пияният либерал от Словакия.
Сбийте се. Иначе ще изгнием. Източник: ЛЕНТАТА