Как България успява да предотврати депортирането на близо 50 000 свои граждани в нацистките лагери на смъртта.
През 1943 г., в разгара на Втората световна война, Европа е разтърсена от нацисткия терор. Концентрационните лагери, сред които Аушвиц, Майданек и Треблинка, се превръщат в място на масово изтребление. На 10 март 1943 г. плановете на Нацистка Германия предвиждат депортацията на българските евреи към лагерите, а първият влак трябвало да потегли от Пловдив.
Благодарение на обществената съпротива, водена от Българската православна църква, депутати, интелектуалци и обикновени граждани, планът е осуетен и близо 50 000 евреи от Стара България са спасени от сигурна смърт.
Нацистка Германия оказва натиск върху България за изпълнението на Окончателното решение на еврейския въпрос. През февруари 1943 г. е подписано споразумение между българското правителство и Германия за депортирането на 20 000 евреи. Първата фаза на плана води до арестуването и изпращането на 11 343 евреи от новоприсъединените територии – Македония, Тракия и Пирот, които са депортирани в лагерите на смъртта.
Следващата стъпка на плана е депортирането на българските евреи от старите предели на страната. На 9 март 1943 г. те започват да бъдат задържани и подготвени за изпращане в Германия.
Тук започва активната съпротива. Заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев застава начело на 43 депутати, които подписват протестно писмо до министър-председателя, в което се заявява:
“Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство. Тя е преди всичко елемент на нейната политика.”
Българската православна църква също изиграва ключова роля в спасението. Митрополит Кирил (по-късно Патриарх Кирил) от Пловдив дори заплашва да легне на релсите, за да предотврати заминаването на влаковете с евреи. Екзарх Стефан категорично се противопоставя на преследванията.
Цар Борис III от своя страна предприема дипломатически маневри, за да избегне депортацията. В разговор с Хитлер и външния министър на Германия Йоахим фон Рибентроп той заявява, че евреите са необходими за обществените строежи в България и не могат да бъдат изпратени в лагерите. Това дава повод за официална заповед на 10 март 1943 г., с която депортацията на българските евреи се отменя.
Докато в цяла Европа евреите са подлагани на масови репресии, България остава единствената държава в съюз с Германия, която успява да запази своята еврейска общност. Освен това българската дипломация спомага за спасението на няколко хиляди чуждестранни евреи чрез Червения кръст и международни канали.
След края на Втората световна война еврейското население в България дори се увеличава, което е прецедент в Европа.
През 2003 г. 10 март е обявен за Ден на спасението на българските евреи и почит към жертвите на Холокоста. В този ден страната ни отдава почит на всички, които са се борили срещу антисемитизма и на тези, които не са били спасени.
България днес е част от Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) – глобална организация, включваща над 40 държави, които работят за съхраняването на паметта за Холокоста и борбата срещу омразата.