Христо Петров: Узунджово, Узунджово…! Звучи като клип на фолк певица с букет рози и джип „за служебни нужди“. НО НЕ! Това е хасковският символ на… неосъществения потенциал. Или поне беше, преди в главите на местните гербаджии да зазвучи гениалната идея:
“А бе що не направим летището на състезателна писта?”
Истината е по-фантастична от най-смелия роман на Стивън Кинг. Това не е сценарий от филм, а реален сюжет от тъжната ни реалност. Представете си: имаш летище, стратегически обект, с потенциал за чартъри, товари, бизнес и решаваш да го превърнеш в… състезателна писта. Това е все едно да наследиш Версай и да го преустроиш в кокошарник. Гениално!
“Реализирането на проекта ще донесе значителни ползи за региона, включително развитие на спортния туризъм.”-споделят мъдро създателите му.
Ако се чудите как ще дойдат туристите… С бъгита? С коне? С летяща чиния? Не! По разбитите пътища на България. Туризъм ли? Прекрасно. Ще оборудваме колите с гъсенични вериги от танк, за да стигнат дотук. А защо да не добавим към проекта и сервиз, специализиран в ремонти на ходовата част, веднага след табелата “Добре дошли в Хасково”? Бонус… едно кафенце за чакащите на колоната от коли, с разбити шарнири и полуоски.
Но най-важното е, че като всичко друго и тук работят “на парче”. Класика в българската школа по управление! Без цялостна визия за района, без координация, без нищо – освен една цел… да се открадне колкото може. Писта? Няма проблем. После аквапарк на летищния хангар? Защо не! Бъдеще има, само ако можеш да го нарежеш на парчета и всяко да е с европейско финансиране.
Защото ако Узунджово беше летище, щеше да докара туристи, инвестиции, бизнес, регионално развитие.
Но това не носи комисионна. Не е секси. Не може да се асфалтира наново на всеки 3 месеца.
И ако си мислите, че това е кулминацията на гениалната визия… грешите. Цяла България е затънала до уши в незаконни сметища. Гори се боклук, тече отрова в реките, хората живеят до пустини от пластмаса и строителни отпадъци. Но вместо да запретнат ръкави, да чистят и да изграждат устойчиви политики, нашите властимащи трескаво се чудят откъде отново да откраднат едни пари. А писта звучи добре. Шум, прах, публика… и най-вече обществени поръчки!
Да живее новата визия на Хасково – отлетялото летище, кацнало в мечтите на малките местни царе.
Поне ще имат къде да си тестват джиповете.