На 10.04.2025 г. в Народното събрание бяха приети на първо четене трите законопроекта, които предвиждат въвеждането на споделено родителство по исков ред.
Очаква се промяната в закона да засегне пряко съдбите на над 500 000 деца и косвено на още двойно толкова. Интересно е, че тази промяна таргетира родителите, които след раздяла остават в силно конфликтни взаимоотношения. Разпределението на грижите, местоживеенето и финансовата издръжка по равно на пръв прочит звучи много утопично и справедливо. Само че до скоро никой не попита самите родители, които след раздяла имат опцията да постигнат доброволно споразумение, защо те не искат да положат подписа си?
Страх, заплахи за твоя живот и живота на най-скъпото ти – детето, изнудване, запалени коли, подхвърлени наркотици, проследяващи устройства, лъжесвидетели, десетки дела, насинени тела, обезобразени лица, които в грижата за децата си не намираха сили – всички те досега мълчаха, за да запазят живота си и този на децата си. Днес те намериха сили да се изправят и да заявят своята позиция – не ни карайте да споделяме живота си и живота на децата ни с насилниците, от които избягахме. Плачещи, крещящи и уплашени деца, чиято собствена воля не се зачита, а се облича в отдавна отживял термин – родителско отчуждение, отречен от световната здравна организация още преди години, са раздърпвани между институциите, които твърдят, че защитават най-добрия интерес на детето. Психиатрични експертизи, свидетелстване в съда, посещение на социални услуги, психотерапии, медикаментозни терапии и две къщи, но всъщност нито една- това е новото детство, на което ще бъдат осъдени нашите деца. Тези деца ще останат без дом и ще бъдат принудени да търпят насилието, от което са избягали и от което са се възстановявали с години.
Днес майките потърсиха помощ при държавния глава, защото домашното насилие е на път да стане институционално и да се узакони, това е техния последен и отчаян зов за помощ. А утре всички родители, видели ужаса на споделеното родителство в очите и сърцата на децата си, ще излязат на протест пред Съдебната палата в 18:00 ч.
България, не продавай децата си, не разбивай бъдещето си!
Може да прочетете писмото до Президента тук:
ДО
ГЕНЕРАЛ – МАЙОР РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
НА 51-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
И С К А Н Е
Гласът ни да бъде чут: от майките, потърпевши от насилници,
по повод гласуваните на 1-во четене промени в Семейния кодекс на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Пишем Ви не от комфорта на офисите си или безгрижието на отпуските. Пишем Ви от кухните, където плачем без глас, за да не събудим децата си. Пишем Ви от полупразни квартири и от жилища на близки, до които сме бягали с бебе на ръце, с малки деца и багаж, в който най-голямо място заема страхът ни. Пишем Ви – жените със синини по тялото и белези от душевни рани на унижения, оскърбления и заплахи.
Пишем Ви – майките, за които дълго време, “домът” не е бил символ на уют и семейно щастие, а затвор, викове и тежката тишина след побоя.
Не търсим съжаление или съчувствие. Пишем Ви, защото се страхуваме.
Страхуваме се, че след всичко, което сме преживели, след трудното ни оцеляване в условията на домашно насилие, държавата ще ни върне обратно в ръцете на насилниците ни заедно с децата – чрез закона. Защото въвеждането на задължително споделено родителство, без разпознаване на насилието зад фасадата на “родителски права”, без работещи механизми за защита на жертвите, без ясно отчитане на рисковете, ще бъде легализиране на продължаващия тормоз. Ще сме длъжни да водим децата си при хора, от които те се страхуват. Хора, които не правят разлика между добро и зло, защото злото за тях и тормоза са техен светоглед. Хора, които не изпитват съпричастност и вина за страданието и болката, които нанасят върху майката, даряваща го с титлата баща, а и децата биващи свидетели на всичко това. Няма живо същество, което да заслужава да търпи насилник в живота си, още повече жена, тръгнала си с деца в неизвестното.
Кой бяга от любовта, грижата, лукса и удобствата, които тези бащи твърдят, че са ни осигурявали!?
Тези мъже искат да ни заглушат. Не искат да чуете отчаяния ни зов за помощ и подкрепа.
Ние не сме феминистки – всички ние обичаме мъжете, но тези истинските, а не тези, които се преструват на загрижени и налични родители и съпрузи, докато реалността зад четири стени е съвсем друга. Та повечето от тях дори не знаят размера на обувките на децата си, не са били плътно до нас при леченията им още в дома им, не са следили денонощно температура, за да твърдят, че безгранично и безусловно държат на децата си, и че са им били отнети.
Ще сме принудени да общуваме с тези, които са ни били, душили и заплашвали с убийство. С тези мъже, които докато се борехме да съхраним емоционалната си и мисловна цялост, докато треперехме за децата си, са записвали, снимали, подготвяли “доказателства”, само за да изглеждат пред обществото като загрижени бащи. Същите, които хитро ни докарваха до срив и натискаха бутон “запис”, за да се покажат после пред институциите като жертви, използвайки всяка възможност, всяка вратичка, всяка манипулация – представяйки се за нещо, което не са, а нас като луди, болни и актриси. След което сценарият им е как се нуждаем от специализирана помощ и хоспитализация, за да ни отстранят завинаги от живота на децата ни.
Да, истина е, уважаеми господин Президент. Имаме нужда от помощ, но тя се изразява в това държавата да ни пази и закриля, защото тези „загрижени бащи” използват институциите и закона тормозът да продължава.
И въпреки „спасението“ ни, бягайки от насилника и лекувайки травмите с години, нанесени върху децата ни и самите нас от преживяното, ще бъдем принудени да се върнем в началната си позиция чрез закона.
С такива хора ще се наложи да поделим задължително грижата за децата си, а после, ако оцелеем – да доказваме, че са насилници и манипулатори. Но добре знаем, че насилието не е само физическо с дълбоките видими порезни рани, то е и в шамара и ритника, което понякога дори не оставя и следи. Насилието може да бъде и психическо, емоционално и икономическо, което е изключително пагубно, ако не осъзнаваш какво се крие зад поведението на приливи и отливи, с надеждата, че всичко ще се оправи, докато не дойде моментът, в който губиш увереност, усмивка, вяра в доброто, спираш да се радваш на красивите и малки неща, които преди са те радвали, започваш да не си вярваш, да се отчуждаваш или да те отчуждават от близките ти, но ти някак не осъзнаваш, да ти взимат парите или да те изнудват за майчинството ти и така, докато постепенно изгубиш идентичност, угаснеш или те закарат в някоя Психиатрия, за да е по-лесно да ти отнемат и родителските права. Това не е защита на децата, макар “на хартия” да звучи демократично и съвременно. Това е поредната присъда за нас. Това е и поредната присъда за децата – преки или индиректни жертви на домашното насилие.
Презумпцията за споделеното родителство нехае за болката, не отчита травмата, не се интересува от страха. Тя не поставя в центъра децата, а равенството в една фиктивна, повърхностна, изкуствена форма, която ще върне много жени и деца там, откъдето са избягали. В ада. Ще ги върне със силата на Закона, а децата ще растат с урока, че насилието във взаимоотношенията е нормално.
Всяко детенце има нужда от стабилност, от едно предвидимо и сигурно ежедневие и дом, в който да се чувства на защитено и спокойно място. При едно споделено родителство с насилник, при липса на адекватна комуникация и разбиране, този процес ще е разрушителен за невинната детска психика. Какво да говорим в случаите, в които дете е нужно да ходи и приспива при баща със зависимости към алкохол, наркотични вещества или хазарт, а в някои случаи и прикрит хомосексуален баща, на който единствената цел е била да има наследник, в следващ случай са и педофилите. Системата е нужно да намери решения за обследване и строго следене при такъв тип декларирани случаи на бащи.
Властимащите е нужно да обърнат внимание, че в обсега на такъв закон за споделено родителство по принуда попадат и децата със СОП, за които е нужно особена грижа и внимание, която един насилник с неглижиращо отношение не може да осигури по адекватен начин.
Днес, опасно решение с дългосрочни последствия, се опира на спорна научна теория. Терминът “родителско отчуждение”, който е измислен с други цели – не е признат еднозначно от науката, но служи за перфектен щит за насилниците. Зад него често се прикриват престъпления.
Престъпления, които и самият психиатър Ричърд Гарднър скривал зад термина „родителско отчуждение“ именно педофилията си. Като от своя страна посредством използвания и внушаван термин на обществото, се стремял да подчини майката в желанията си след раздялата.
Със спорна теория и недостатъчна експертност, институциите уж защитават интересите на децата. На практика обаче често обслужват лъжата, особено когато тя е добре подготвена финансово.
Така, неадекватната реакция на различни служби, става идеалната ниша, побрала всичките манипулации на насилниците.
Създават се закони по обратен ред – без изградени структури, които да следят състоянието на децата. А после – майките и децата трябва да лекуват със собствени средства последиците: тревожни разстройства, паник-атаки, депресии. Това е реалността, в която ние живеем. Всеки ден!
Г-н Президент, когато се споделя родителство с насилник, не се споделя грижа, а страх и заплаха! Затова с цялата си болка молим:
Не позволявайте промените в закона да се приемат преждевременно и в тишина. Нека да има истински, отговорен, отворен обществен дебат с участието на психолози, детски психиатри, социални работници, юристи и организации за закрила на жертви от домашен тормоз – всички онези, които познават естеството на насилието не от слухове и не през манипулации. Нека да бъдем изслушани и ние – майките. Нека бъдат чути и децата ни.
Нека да бъдат ясно разписани изключенията в закона в случаите на всички видове домашно насилие – физическо, емоционално, психическо и икономическо, със задължителна експертна оценка за всеки конкретен случай. Нека този закон е гаранция, че няма да се наложи детето да поддържа контакти с родител, застрашаващ психическото му и физическо здраве.
Да, вярно е – за всяко дете е важно да има двама родители. Но не на всяка цена! Точно защото тази цена се плаща отложено, когато детето порасне с травмата на токсичните отношения. Ако законът не защити сега децата, които нямат нито избор, нито право на глас, след време ще произведе нови жертви и нови насилници.
Г-н Президент, Вие сте гласът на народа. Помогнете гласът на майките и децата – жертви на домашно насилие, да не бъде отново заглушен.
С уважение и надежда:
Гласът на майките, потърпевши от насилници.
Напишете ясно кога и къде ще бъде протеста- Хасково или София?!