В сърцето на зоопарка в Кенана — място, което трябва да бъде убежище за любознателните и надежда за животните — се появи необичаен обитател. Не пухкаво мече, не екзотична птица, а новородена сърничка. Дребна, крехка, тя стана не символ на възторг, а на тревога. Защото още с първите си мигове в зоопарка сърничката беше забелязана… напълно безпомощна, оставена без вода и елементарна грижа.
Безгласен гост – тревога в очите на децата
Децата и родителите се струпаха около клетката не от радост, а от притеснение. Сърничката — плашлива, отпаднала, със сухи уста и празен поглед — се бореше не с любопитството на посетителите, а с жаждата и глада. За мнозина гледката беше шокираща: вместо уют и грижа – откровено страдание.
„Защо никой не ѝ дава вода? Къде са гледачите?“, питаха малки и големи. Този въпрос увисна във въздуха – като укор, който никой от служителите не пожела да чуе.
Глад, жажда, забрава – хроника на пренебрежението
Това не е изолиран случай. Животните в зоопарка на Хасково редовно са оставени гладни, жадни и напълно безпомощни. Посетители често стават свидетели на празни поилки, мръсни клетки, безразличие от персонала. Вместо възпитание на любов към природата, децата попиват първите уроци по институционално нехайство и бюрократичен цинизъм.
Притеснението прераства в обществен укор
В социалните мрежи избухнаха въпроси и негодувание:
„Кой отговаря за тези животни?“
„Как е възможно новородено да бъде оставено на произвола?“
„Докога зоопаркът ще е затвор, а не дом?“
Вместо уважение към живите същества – демонстрация на небрежност, която не може да бъде оправдана с недостиг на средства или липса на персонал. Вината е в системата, която позволява на страданието да се превърне в норма.
Урок и апел
Тази новородена сърничка не е просто малко животно. Тя е огледало – за цялото ни общество и институциите, които твърдят, че „се грижат“.
Вместо повод за гордост, зоопаркът се превръща в урок по равнодушие.
А ако продължим да мълчим, ще възпитаме цяло поколение, за което животът е просто „експонат“, а страданието – фон на разходката в парка.
Въпрос към кмета на Хасково:
Г-н Дечев, кога зоопаркът в Кенана ще престане да бъде място на страдание и безотговорност? Ще поемете ли лична отговорност за жаждата и глада на животните, или ще оставите още поколения деца да се учат на безразличие под вашата администрация? Защо една новородена сърничка трябва да се бори за глътка вода – и кой ще отговаря за това?
Заключение:
Изненадваща, крехка, невинна – новородената сърничка трябваше да бъде символ на нов живот. Вместо това тя се превърна в символ на забравата. Докато позволяваме на страданието да остава зад оградите на зоопарка, всички ние носим част от този срам.