Пожарите в Хасковско през юли: Огънят бушува, институциите дремят
Юли в Хасковска област е поредният горещ месец не само по термометъра, но и по броя на регистрираните пожари. Макар огнената стихия да е традиционен летен враг за този регион, и тази година институциите доказват, че превенцията и реакцията остават повече на хартия, отколкото в реалността.
7 локализирани пожара – тревата и вили се палят, а техниката е безсилна
В областта са гасени най- малко 7 пожара – най-често в сухи треви, стърнища и около вилни зони. Засилен вятър следобед е затруднил работата на пожарникарите, но засега големи материални щети са избегнати. Това не отменя факта, че всяка следваща искра може да се превърне в бедствие.
Причините са известни, мерките – половинчати
Над 90% от горските пожари в Хасковско са причинени от човешка небрежност: хвърлен фас, небрежно палене на огън или работа с неизправна техника. В опит да намалят риска, властите въведоха забрана за земеделски дейности с машини от 8:00 до 15:00 ч. до 1 септември. Мярката е правилна на теория, но без ефективен контрол и санкции – на практика остава „мъртва буква“.
2 от 10 наблюдателни кули работят – инфраструктурата отново е под въпрос
Най-фрапиращият детайл: от 10 автоматични пожароизвестителни кули в областта работят едва две – тази в Хасково и една в Димитровград. Останалите осем са извън строя, което прави ранното предупреждение почти невъзможно. Вместо превенция – разчитаме на късмет и навременна намеса на вече претоварените екипи.
Критиките на гражданите са основателни
Огнищата се множат, а наблюдението е формално.
Забраните са наложени, но контролът върху техниката и човешката дейност остава символичен.
Обещаните европейски средства за превенция явно са похарчени, без да има устойчив ефект върху сигурността на хората и природата.
Какво трябва да се случи?
Спешен ремонт и въвеждане в експлоатация на всичките 10 пожароизвестителни кули – не след месец, а сега.
Засилен контрол и санкции върху земеделските дейности в опасния период.
Образователни кампании за местното население относно рисковете и отговорното поведение.
Истинска, не формална отговорност от местната власт и институциите, които трябва да гарантират сигурността на хората и земята им.
Хасково заслужава повече от формални забрани и празни обещания. Пожарът не пита, а идва – въпросът е дали институциите ще са готови, или отново ще разчитаме на случайността.