Фонтанът в центъра на Хасково, замислен като украшение и място за радост, днес е жалка сцена на безвремие и човешко падение. Ето го – превърнат в градска къпалня, обществена пералня и убежище за бездомни кучета. След хората, които се мият в него, се появяват глутници псета. А преди тях – децата на града, които отчаяно търсят прохлада от жегата, плуват в същата вода.
Само преди дни фонтанът беше пълен с детски глъч и смях – малчугани, които се опитваха да се спасят от неописуемите жеги, скачаха и се мокреха, сякаш това е напълно нормално. Още преди да изсъхне плочата, в същата вода вече се търкаляха бездомни кучета, а сега – и хора, които го превръщат в пералня и баня. Така се завърта порочният кръг на безотговорността и мизерията, пред очите на всички.
Кметът и администрацията – глухи и слепи за разрухата
Къде е кметът на Хасково? Защо градът тъне в мизерия, а един от символите му е оставен на произвола, вместо да бъде пазен, поддържан и защитен? Защо общинската власт нехае и позволява фонтанът да се превърне в баня за отчаяните и в басейн за бездомните животни? Нима единствената функция на институциите е да раздават прескъпи обществени поръчки за осветление и ремонти, но да си затварят очите за ежедневната разруха?
Липса на контрол, липса на грижа, липса на елементарна човещина
Пълен вакуум от контрол! Нито полиция, нито общинска охрана, нито социални служби се появяват да сложат ред и достойнство в града. Безразличието е толкова голямо, че вече нищо не ни шокира – свикнахме с уличната мизерия, с унижението, с гледките, които вчера щяха да предизвикат гняв, а днес са просто част от пейзажа.
Целият град потъва в безвремие и мизерия
Хасково, който някога беше символ на чистота, култура и обществена енергия, днес е изгнил отвътре. Запуснати площади, фонтани превърнати в перални, кучешки глутници по центъра, отчаяни хора търсещи помощ, която никой не им подава. Това е хроника на един разпадащ се град, в който институциите отдавна са капитулирали, а жителите – претръпнали или напуснали.
Позор за кмета и за всеки, който стои безучастен
Позор за кмета и неговата администрация! Позор за всеки, който минава покрай тази мизерия и си затваря очите. Днес фонтанът е символ на нашето падение. И ако нещо не се промени, утре няма да остане нищо, с което да се гордеем.
