Красивият театър ще бъде „опакован“ в стиропор – още една гавра с историята и здравия разум
В Хасково, където всяко саниране се представя като „европейско чудо“, се разиграва поредната абсурдна трагикомедия: санирането на Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – една от малкото архитектурни гордости на града. Сградата, оцеляла век, вплела в себе си история, култура и емоция, сега ще бъде… обвита в стиропор. Да, евтин пенополистирол, достоен за панелка, но не и за храм на изкуството!
Фирма „Ата Строй“, собственост на Мехмед Атаман – човек, известен като първия, който предаде Ахмед Доган и премина в редиците на Пеевски, а преди месеци беше и областен управител на Хасково – е избрана да „санира“ театъра срещу 845 300 лева (без ДДС) по Националния план за възстановяване и устойчивост. Всички в града знаят, че именно Мехмед Атаман е един от големите разпределители на обществени поръчки в Хасковска област – ръка за ръка със стария си партньор по “усвояване” Шенол Вели. Днес тези две имена са синоним на фирмен обръч, зад който няма нито конкуренция, нито истинска грижа за качеството.
Договорът включва не реставрация, а стандартна външна и вътрешна топлоизолация, подмяна на дограма, газификация, термопомпен агрегат и покривна изолация. Архитектурната стойност на сградата, строена през 1924–1926 г. и защитена като културен паметник, е напълно игнорирана – важно е да се „усвоят“ парите, не да се съхрани духът на мястото.
Стиропорът е най-лесното, най-евтиното и най-уронващото достойнството решение. Той не диша, задържа влага, пожълтява, напуква се – идеален за панелен блок, но смъртна присъда за фасадата на исторически театър. Декоративните детайли ще бъдат погребани под пласт грозен, бързо стареещ материал. След няколко години тази фасада ще прилича на декор от евтин фарс, а не на културен паметник.
Съпоставка: Когато ръководеше Георги Иванов – и когато „санира“ Дечев
Трудно е да не си спомним времето на Георги Иванов – кметът, който ръководеше Хасково с размах и истинска грижа към градската среда и културните символи. Именно при управлението на Георги Иванов театърът бе обновен качествено – реставрирани бяха фасадата и автентичните архитектурни елементи, вложени бяха ресурси и експертен труд, съхранено бе усещането за история и красота. Ремонтът тогава беше повече от бюрократичен ремонт – беше акт на уважение към паметта на града.
Днес, при управлението на Станислав Дечев, виждаме обратното. Вместо реставрация, театърът ще бъде „опакован“ в стиропор – евтино, набързо, без уважение към архитектурата, само за да се отметне точка по европроект. Дечев и екипът му се крият зад паравана на „енергийна ефективност“, докато с лека ръка заличават културното лице на Хасково. Къде е грижата за наследството, къде е експертното мнение, къде е обществената дискусия? Няма ги – има единствено удобство, бюджет и послушен изпълнител.
Къде са институциите, които пазят културното наследство? Къде е гласът на архитектите? Как така в центъра на Хасково е допустимо да се покрие истинската красота с пенопласт? Защо в 2025 г. „реставрация“ означава бързо облепяне с евтин материал и усвояване на публични средства без грам уважение към миналото? Всички се крият зад паравана „енергийна ефективност“, докато истината е проста – по-лесно е да залепиш стиропор, да отчетеш дейност и да прибавиш едно число към поредния бюджет.
Хасково заслужава много повече. Театърът не е панелен блок. Това е дух, памет, идентичност. Той заслужава реставрация с майсторство, с грижа, с уважение към всеки архитектурен детайл – не поредния „европейски“ грим, под който се дави културата на града.
Време е да поискаме ревизия на тази поръчка.
Време е обществеността да се намеси – не заради една сграда, а заради лицето и душата на Хасково.