Докога Хасково ще бъде града на контрола без контрол?
Когато 70-годишна жена от Ябланово крие по пазвите си 1800 къса контрабандни цигари в района на хасковската автогара, това не е трагикомичен инцидент – това е диагноза. Не на нея, а на системата. Жената е заловена. Съставен ѝ е акт. Какво следва? Нищо. Същата вечер други десетки продават по улиците тютюн без бандерол, под носа на органите, които или не виждат, или не искат да виждат.
Ако пък се чудите къде изчезват бъдещето и мозъците на това общество – погледнете 23-годишния от Търговище, поръчал си електронна цигара с канабинол, или 17-годишния от Чирпан, признал си за метамфетамина, скрит в колата. За какво говорим, когато деца и тийнейджъри по селата дишат „чай“, поръчват си наркотици по куриер и се гордеят със „своето“ пликче? Моралът е изтрит. Семействата отсъстват. А обществото – мълчи.
И ако някой още се лъже, че престъпността се корени само в бедните квартали, нека обърне внимание на водачите по пътищата. В рамките на два дни в областта са заловени петима пияни и дрогирани шофьори, някои без книжка, други без регистрация, трети – с 2,16 промила алкохол и катастрофа в склада на местен магазин. И това – само официално установените случаи. Колко още карат пияни, надрусани, безнаказани? Колко ще убият, преди някой най-сетне да се събуди?
Стигаме и до кулминацията: 12-годишно и 9-годишно момче откраднали 29 безалкохолни напитки от вендинг машина в село Лозен. Малолетните престъпници били „разкрити“ и майката върнала парите. И толкова. Утре ще счупят прозорец. После ще подпалят нещо. Вдругиден ще пребият някого. Но ние, разбира се, ще ги „разберем“ – нали са деца. Проблемът е, че в тази държава престъплението се възпитава.
Хасково и областта се превръщат не просто в зона на престъпност, а в зона на пълна безотговорност. Законите се пишат, за да се пренебрегват. Престъпленията се регистрират, за да се отчитат. А институциите съществуват – за да не правят нищо.
Време е да го кажем ясно: не ни трябва нова полиция – трябват ни смели полицаи. Не ни трябват нови закони – трябват ни хора, които ще ги прилагат. И не ни трябва повече търпение – трябва ни гняв. Справедлив, обществен, категоричен гняв.
Защото когато 70-годишна баба крие цигари, децата крадат, а пияниците убиват по пътищата – не живеем в общество. Живеем в хаос.