В Сакар водата не тече от чешмите – тя тече в обещанията на управниците. За да достигне до последната къща в Браница, скъпоценната течност минава през 70 километра разпадащи се тръби, помпени станции и политически празнословия. И често… не стига.
Историята е абсурдна и показателна:
Водата се изпомпва от ПС „Момково“ по стари етернитови и стоманени тръби, работещи на налягане до 16 атмосфери.
Два „ремонта“ се оказаха неуспешни, след което от ВиК решиха да сменят едва 100–150 метра тръба, при 70 километра проблеми.
Помпите, които изсмукват електричество с десетки киловати, поддържат тази обречена система жива. Никой не смее да сметне колко струва кубик вода по това трасе – но е ясно, че цената е непосилна.
Кметовете на засегнатите села искат график за водоподаване. ВиК вдига рамене – „авариите ни пречат“. Така хората научават, че ще имат вода само когато случайно нещо не се е спукало.
Миналата година кметът на Свиленград Анастас Карчев обеща, че с кладенец № 5 на „Момково“ кризата ще свърши. Общинският съвет дори отпусна 31 896 лв. Резултат? Сухо.
Областният управител Стефка Здравкова също обяви проблема за „приоритет“. Пак сухо.
Кметът на Харманли Мария Киркова проведе среща в кабинета си, заобиколена от ВиК началници и кметове на засегнатите села. След „мъдрите изводи“ водата продължи да липсва.
През септември 2024 г. се сформира комисия да „разследва“ проблема. Вместо до тръбите, заседанията ѝ се проведоха в прохладни кабинети с минерална вода на масата. Единственият с пряк досег до водата беше помпиера Назми Сали. Резултат – никакъв. Но политическата мисия беше изпълнена: комисията на ГЕРБ блокира предложението на ПП–ДБ за спешни мерки и търсене на средства.
Цифрите са безпощадни: още през 2023 г. ВиК изчисли, че за нормално водоснабдяване трябват 5 млн. лв. – 2,3 млн. за напорния водопровод и 2,7 млн. за довеждащия. Пари няма. И не защото ги няма в държавата, а защото никой не поиска да ги осигури.
Алтернативата е нов водоизточник около Оряхово – гравитачно подаване, по-евтино и надеждно. И за него обаче никой не работи. Вместо това ВиК праща водоноски – абсурдният символ на „водоснабдяване“ в 21 век, при който две баби пълнят по кофа вода, докато управниците говорят за „устойчиво развитие“.
В Сакар кризата не е само във водата. Кризата е в липсата на воля. Докато помпите бучат напразно, политическите обещания се леят безкрайно. И ако пожар избухне в Черепово или Браница, жителите ще разчитат на маркучи, пълни с въздух.
Единственото, което тече по-бързо от водата, са оправданията. А 70-те километра до последната чешма са 70 километра до дъното на управленския провал.