15 август – Успение Богородично. Денят, в който хиляди вярващи отправят молитви към Божията майка. Денят, в който Хасково би трябвало да се гордее – не само със своята внушителна статуя на Света Богородица с младенеца, но и с храма „Успение Богородично“ в Узунджово. И двата символа на вярата и духовността в нашия край обаче останаха без едно име – името на човека, благодарение на когото ги има: Георги Иванов.
ПАМЕТНИЦИ, КОИТО ГЛЕДАТ В МЪЛЧАНИЕ
Монументът на Света Богородица в Хасково бе открит по идея на тогавашния кмет Георги Иванов през 2003 година. Не със заучени фрази, а с решимост, визия и работа, която остави следа за поколенията. Две години по-късно той бе вписан в Книгата на рекордите „Гинес“ като най-високата статуя на Богородица с младенеца в света.
Също по негово настояване и с усилията на общината бе възстановен и превърнат отново в православен храм „Успение Богородично“ в село Узунджово – светиня със сложна история, превърната в жив дом на вярата.
15 АВГУСТ 2025 ГОДИНА – СРАМНОТО МЪЛЧАНИЕ
На най-светлия ден, посветен на Божията майка, нито един представител на настоящото местно управление не спомена името на Георги Иванов. Нямаше цвете пред монумента. Нямаше покана към човека, по чиято воля и мечта Хасково има този символ. Нямаше и елементарен жест на признание.
През социалните мрежи преминаха обичайните клишета и снимки от литургии. Но думите не струват нищо, когато се използват, за да прикрият забравата, липсата на уважение и моралната подмяна на историята.
ДА НЕ БЪРКАМЕ ПОЛИТИКАТА С ПАМЕТТА
Георги Иванов не е просто „бивш кмет“. Той е човекът, по чиято инициатива бяха създадени най-разпознаваемите символи на съвременно Хасково. Да премълчиш това на 15 август – не е небрежност. Това е съзнателен избор. И той говори много.
Едно е да отбележиш празника. Съвсем друго е да го изживееш с памет и признателност.
Монументът на Света Богородица продължава да се извисява над града – величествен и ням. Той помни. Но забравата, с която се отнасят днешните управници към онзи, по чиято воля и труд той съществува, не говори за развитие, а за дребнавост.
Хасково има нужда не само от нови проекти, а от почтеност към стореното преди. Иначе рискува да остане град, който има високи статуи, но ниско чело.
МЪЛЧАНИЕ, КОЕТО ТЕЖИ
Повтаряме… На този ден никой от настоящите градски управници не изрече името на човека, благодарение на чиято идея стои този символ. Нито ритуална реч, нито дума за инициативата, нито миг на публичност от уважение.
Тази липса на признание не е просто небрежност — това е съзнателно игнориране на историята, която Хасково може и трябва да помни.
МОНОЛОГ НА ВЯРАТА БЕЗ ГЛАС
И отново… Монументът не се нуждае от думи — величествено бди над града, над хълма Ямача, с осветената от нощта светлина, която напомня за духа и надеждата. Но този, който го е родил в съзнанието на съвременниците, не заслужава тишината.
Георги Иванов не е просто бивш кмет. Той е духът, който съчета религия, изкуство и обществено съзнание. Да не го споменаваш на 15 август – значи да забравяш, че историята не започва сега, а е мост между поколения.
Монументът мълчи – но няма право да бъде забравен човекът, който го е въплътил във вяра и пространство.
Хасково носи издигнат образ, но трябва да носи и името зад него. Защото истинска духовна зрялост е, когато не забравяме светлината, която някога е била запалена.
ФАКТИ:
ИДЕЯ И РЕАЛНОСТ
Монументът „Света Богородица“ не е случайна творба, а плод на визията на тогавашния кмет Георги Иванов (1999–2015). Именно той предлага идеята за изграждане на статуята, която е открита на 8 септември 2003 г., денят на Рождество Богородично, и е осветена от митрополит Арсений. Проектът е реализиран от скулпторите Петьо Александров, Никола Стоянов и техен колектив. Монументът бързо се превръща в най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света, вписана в Книгата с рекордите на Гинес през 2005 г., и е включен сред „Стоте национални туристически обекта“ от 2009 г.
ДУХОВНО СЪЖИТЕЛСТВО В УЗУНДЖОВО
С познаване на духовна култура и историческа памет, през 2007 г. по инициатива на Георги Иванов Община Хасково възстановява църквата „Успение Богородично“ в Узунджово — храм с уникална архитектура, бивша джамия, претърпял сложна трансформация и в новия си облик пазещ глаголически надписи.