Шест години след като Мехмед Атаман започна да гради своето влияние в Хасковско, регионът все по-често е обект на съмнения за корупция, клиентелизъм и незаконно облагодетелстване на родни фирми. Свързаните с него компании се оказват в центъра на крупни проекти — от строителство до соларни паркове в защитени природни зони, което създава напрежение и излага на риск екологията и обществения интерес.
Власт и бизнес — една и съща история
Мехмед Атаман, бивш областен управител на Хасково и доверено лице на силни политически мрежи, чрез своето семейство контролира поне няколко фирми с нарастващи обороти. Основната от тях — „Атаинвест“ ЕООД — показва скок на приходите си до близо 1 милион лева годишно за строителни и търговски дейности. Управители и съдружници са синовете на Атаман, което сочи към изградена семейна икономическа империя в сърцето на региона.
Проекти с токсична сянка
Най-обсъжданата афера е инвестиционното намерение за соларен парк в защитена зона около Маджарово — проект, пряко свързан с фирми на Атаман. Въпреки че екологичните рискове и обществените протести принудиха инвеститора да се оттегли, случаят ясно показа как близки до властта лица ползват връзките си, за да пробиват чрез регулаторните процедури, понякога за сметка на природата и обществото.
Сивата зона на публичните ресурси
Подпомогнат от административната си позиция, Атаман успява да осигури на фирмите си достъп до държавни и общински активи и договори, сред които и спорни случаи с обекти на ГКПП „Капитан Андреево“. В медиите вече се говори за „златната лаборатория“ и „отвора на влияние“, през които се разпределят значителни обществени ресурси, а обществените механизми за контрол остават слаби.
Обществената реакция и опасността за бъдещето
Граждани и експерти алармират, че липсата на прозрачност и концентрирането на власт и пари в ръцете на няколко фамилии може да доведе до трайни щети върху развитието на региона. Екологичните последствия от ВЕИ проекти в натура 2000, съчетани с корупционни практики, подкопават доверието в институциите и вредят на местната икономика.
Какво следва?
За да бъде сложен край на тези сенчести схеми, са необходими:
Създаване на публична база данни за всички инвестиционни проекти и техните собственици.
Строг контрол и проверки за конфликт на интереси сред чиновниците и техните близки.
Независими екологични и финансови одити при всяка голяма инвестиция.
Активно гражданско участие и разследваща журналистика.
Без тези мерки, регионът на Хасково рискува да остане заложник на корпоративно-политически интереси, докато природата и обществото плащат сметката.