На пръв поглед – идилия. Усмивки, лентички, камери. Линейният ускорител в СБАЛО – Хасково бе официално открит. Кметът Станислав Дечев пръв държи ножицата. До него – зам.-кметът Динко Тенев, председателят на Общинския съвет Таня Захариева, зам.-областният управител Богдан Кирилов и цялата свита. Сякаш онкоболните от Хасково и Кърджали дължат живота си на тяхната „подкрепа“.
Но зад блясъка на пиара стои мълчанието на истината.
Десет години – нито лев от общината
От 2014 г. насам, община Хасково – едноличен собственик на болницата – не е дала и един лев за онкологично лечение. Нито един. А междувременно стотици пациенти минават през болничните коридори – страдат, борят се, умират.
Когато ръководството на болницата подема инициатива за закупуване на линеен ускорител – жизненоважен за лъчетерапията – отговорът от собственика, общината, е кратък и унизителен:
„Забравете за безвъзмезден начин.“
Това не е просто отказ. Това е равнодушие, подчинено не на грижа, а на бездушна администрация.
Държавата също изчезва
124 милиона лева от Плана за възстановяване се раздават от Министерството на здравеопазването – болници в София, Пловдив и Варна получават нова техника, въпреки че вече разполагат с апарати. А Хасково и Кърджали? Те не попадат в списъка. Две области, които се оказват извън обсега на държавната загриженост.
Заем вместо помощ
Изоставена от всички, СБАЛО – Хасково намира единствения възможен изход – заем от Фонд ФЛАГ в размер на 7 милиона лева, с лихва 4,5% и срок 20 години. Това е цената на шанса за живот, който онкоболните получават. Не благодарение на властта, а въпреки нея.
И дори тогава, когато болницата моли общината за строителен техник, за да придвижи проекта, отговорът е… мълчание.
А къде са хората, които свършиха работата?
Д-р Матеев, управителят, който ръководи проекта от самото начало. Специалистите, които цяла година подготвяха документация, изготвяха проект, следяха процедурите. Екипът, който се справи с всички препятствия – технически, административни, финансови.
Днес те не са поканени. Не стоят пред камерите. Не режат ленти.
Но кметът реже ленти. И говори за „подкрепа“.
Каква е тази подкрепа?
От януари 2025 г. общината започва да покрива… лихвите по заема. Но не навреме, а в „постоянна пресрочка“. Това е приносът ѝ.
А после – гордо изказване, снимки, ръкопляскания. Пиарът замества грижата, флашът покрива забравата.
Истинската победа – на лекари, не на политици
Линейният ускорител в Хасково е победа – но не на кмета, нито на Общинския съвет, още по-малко на държавата.
Това е победа на един екип, който не се отказа. Победа на хората, които останаха, когато всички други си тръгнаха.
Но това е и победа, която ще плащаме с лихви. С години. Вместо средства за лекари и нова техника, бюджетът ще погасява дългове – защото властта предпочете да позира, вместо да помага.
И когато камерите изгаснат, онкоболните отново ще останат сами.
Кой спаси живота им? Политиците с ножиците? Или лекарите, които никой не покани?
И докога ще се правят помени с чужда пита – за сметка на човешкия живот?