На 22 август 2025 г., в зала, в която трябва да се пази духът на града, 25 общински съветници – без свян и без срам – гласуваха против предложението Ивайло Балабанов да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Хасково“.
С тайно гласуване – защото винаги се гласува тайно, когато има страх и гузна съвест – съветниците отхвърлиха признанието към човек, който половин век отдаде на словото, на историята, на Хасково.
Гласуваха срещу поет.
Срещу творец.
Срещу човек, който остави след себе си не обещания, а стихове.
Срещу човек, чието име ще се помни, когато имената на тези 25… ще бъдат подредени в архивите на срама.
Това не беше просто гласуване.
Това беше културен вандализъм.
Публичен отказ от благодарност.
Отказ от памет.
Отказ от стойност.
Как се случи това?
От 37 гласували общински съветници:
– 11 гласуваха „за“,
– 25 – „против“,
– 1 бюлетина беше обявена за недействителна.
Тайно. Позорно. Необяснимо.
Съветниците от групата на Георги Иванов публично заявиха, че са гласували „за“ и се разграничават от останалите.
Техният вот е акт на достойнство.
Защото почитта към един творец не може да бъде партийна. Не може да бъде спорна.
Тя или съществува – или градът се отказва от част от себе си.
Партии, личности, съветници – всички скрити зад удобната маска на анонимната бюлетина.
Но градът помни. И ще попита.
Защо?
С какви очи ще погледнете семейството му?
Хората, които го четат?
Учениците, които учат стиховете му?
Кой ви даде правото да определяте кой заслужава памет и кой – забрава?
Ивайло Балабанов не се нуждае от вас.
Хасково се нуждае от него.
Роден в Студена, Балабанов избра да свърже живота и творчеството си с Хасково.
Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“, на всички значими национални литературни награди.
Почетен гражданин на Кърджали, Ивайловград, Свиленград…
Но не и на Хасково.
Автор, чиито стихове се превръщат в песни, рецитират се на тържества, звучат в сърцата.
И сега, дори посмъртно, градът му отказа признание.
Позорът е за вас, господа съветници.
Вие можехте да оставите нещо повече от партийни решения и отчети.
Можехте да покажете, че почитате културата.
Че уважавате паметта.
Че в този град има място за духовност.
Избрахте да откажете.
И с това не наранихте него – той вече е част от вечността.
Наранихте собствения си град.
Станахте символ на безпаметност, на интелектуална нищета, на управление без дух.
Но поезията му ще остане.
Ще я четат, когато вие отдавна сте забравени.
Ще я рецитират ученици.
Ще я пускат по радиото.
Ще я чуваме по концерти.
Защото само любовта векува.
А всичко друго – всичко, което вие вчера направихте – ще се превърне в прах.
Недоволството на гражданите: Хасково не мълчи
Решението да се отхвърли предложението за посмъртно удостояване на Ивайло Балабанов със званието „Почетен гражданин на Хасково“ предизвика вълна от обществено възмущение – особено в социалните мрежи.
Във Facebook групи, посветени на града, коментарите не закъсняха:
„Срам ме е от града си днес. Гласуваха против човек, който написа историята ни в стихове.“
„Балабанов е вече почетен – в сърцата ни. Те могат само да му откажат хартийка, не и безсмъртие.“
„Анонимно гласуване – анонимна съвест. Но ние ги знаем. И ще ги помним.“
„Пак партийни сметки над човешката памет. Колко жалко.“
„Не го почетоха, защото не могат да го достигнат. Простички са причините. И унизителни.“
Потребители настояват решението да бъде преразгледано, а много от тях призовават за обществено обсъждане или подписка в подкрепа на каузата.
Ивайло Балабанов се е превърнал не просто в символ на културна стойност –
а в мярка за морала на управлението.
Хасково показа, че не е съгласно с онова, което 25 гласа се опитаха да заличат.