Вчерашният ден остави следа, която не може да бъде заметена под килима на ежедневните бюлетини. В Спортното училище „Стефан Караджа“ в Хасково 16-годишен ученик произведе изстрел с газов пистолет в голямото междучасие. Няма ранени, няма смърт, но има нещо по-страшно – има безразличие.
Защото този изстрел отекна не само в коридора на едно училище, а в съвестта на цял град.
Когато детето стреля, възрастните мълчат
Оказва се, че оръжието е било предоставено от възрастен мъж – баща, който „не знаел“, че синът му ще го даде на ученик. Оказва се, че майката на тийнейджъра пристигнала в училище не със срам, а с нахалство – да поиска пистолета обратно, защото бил „скъп“.
Докъде стигнахме?
Когато родителят се държи като съучастник, а не като възпитател, кой тогава е детето и кой е възрастният?
Когато институциите спят, куршумите свирят
В училището няма металдетектори. Няма проверки на входа. Има охрана – но тя действа едва след като оръжието вече е извадено. Полицията реагира, но отново след случилото се. Законът позволява притежание на газови пистолети с един формален уведомителен режим – и резултатът е налице: в ръцете на ученик оръжието става играчка.
Какво щеше да стане, ако това не беше газов, а боен пистолет? Щяхме ли да броим гилзи върху чина?
Градът на мълчанието
Хасково мълчи. Мълчат общинарите, сякаш нищо не се е случило. Мълчи и системата, която пак ще изпише „образувано досъдебно производство“ и ще затвори папката, докато всичко се забрави. Мълчим и ние – родителите, гражданите, които всяка сутрин пращаме децата си в училище с надеждата, че ще се върнат живи и цели.
Но мълчанието е съучастие.
Поуката, която отказваме да научим
Всеки инцидент е предупреждение. Първо идва „лекото“ – газовият пистолет, изстрелът през прозореца, шокът без жертви. Ако го подминем, следващия път може да бъде истинско оръжие, истинска кръв и истинска трагедия.
Хасково трябва да спре да чака трагедията, за да се събуди.
Металдетектори на входа на училищата.
Контрол върху газовите оръжия.
Отговорност – не само за ученика, а за всеки възрастен, който му е дал оръжие или го е защитил.
Призив към общината – да излезе от удобното мълчание и да покаже, че сигурността на децата е по-важна от политическите речи и празните фестивали.
Истинският изстрел
Истинският изстрел не беше този в училището.
Истинският изстрел е във вярата ни, че институциите ни пазят. Тя вече е пробита.