Дребни кражби, нагли обири посред бял ден, шофьори с промили и дрога в кръвта – това вече не са изключения в Хасково и региона. Това е ежедневие, превърнало се в сиво огледало на години бездействие и липса на превенция от страна на властите.
В рамките само на няколко дни – мъж на 29 години два пъти обира един и същ магазин за алкохол, други младежи крадат телефони от магазини и паркове, а в Димитровград трима души спокойно задигат агнета от съгражданин. Всички „разкрити“, всички „признали“, всички върнали вещите. А после? Отново по улиците. Отново „познати на органите на реда“.
Това ли е превенция? Това ли е сигурността, за която плащаме данъци?
Докато полицията пише протоколи и отчита „успехи“, реалността е една – престъпниците в Хасково и областта се чувстват безнаказани. Обществото гледа как хора на по 18 години вече са с наркотици в кръвта зад волана, а 55-годишни карат с 1,83 промила алкохол посред бял ден. В жилищни квартали като „Орфей“ – джипове с метамфетамин влизат спокойно в движение.
И тук идва големият въпрос – къде е държавата? Къде са институциите, които трябва да предотвратят това преди да се случи, а не само да броят кражбите и катастрофите след факта?
Вместо стратегия за превенция – имаме пожарогасителни акции. Вместо реална сигурност – протоколи за върнати телефони и агнета. Вместо ред – хаос, в който престъпленията вече не шокират никого, защото се превърнаха в нормалност.
Хасково и регионът днес са като лаборатория на една опасна тенденция: младите тръгват по пътя на дрогата и престъпността, възрастните се връщат към алкохола зад волана, а обикновените хора живеят в страх дали следващият обир, следващата кражба или катастрофа няма да бъде техният живот.
Докато местната власт и държавата мълчат, Хасково се превръща в град без контрол, в който престъпността е с лице, име и адрес – но и с гарантирана безнаказаност.