На снимката — не случаен човек, не зрител от галерията, не протестиращ отвън.
Виждате Станислав Анастасов – заместник-председател на ДПС, отговарящ за Европарламента и либералните политики.
Да, същият онзи, чиято биография преди години гръмна с фалшивата диплома от Техническия университет в Мюнхен.
Същият, който уверяваше, че бил „учил, ама не завършил“.
Същият, който бе министър на околната среда, без дори да може да „покрие“ формално собствената си автобиография.
И ето го днес — в българския парламент.
Камерите на националната телевизия излъчват заседание „на живо“, а той, от стола на властта, вдига среден пръст.
Към кого?
Към опозицията? Към колегите? Не.
Към всички нас.
Към онзи народ, който му плаща заплатата. Към данъкоплатеца, който финансира обноските му.
Към онзи, който още вярва, че парламентът е дом на законите, а не на наглостта.
Преди десет години този човек беше разобличен, че не притежава дипломата, с която е градил кариера.
Днес — показва пръст, сякаш дипломата и достойнството са едно и също: нещо, което може да се фалшифицира и после да се покаже в ефир.
От фалшивата диплома до фалшивото уважение — пътят е кратък.
И България го извървя с пълно мълчание.
Никой не попита как е възможно човек, уличен в лъжа за образованието си, да се върне на върха на политиката.
Никой не попита защо човек, който е бил символ на измама, днес представлява страната пред Европа.
И когато същият този човек показва среден пръст от парламентарната зала, това вече не е скандал — това е национален автопортрет.
Този кадър казва всичко за състоянието на властта днес.
Безсрамие, издигнато в норма.
Простащина, маскирана като увереност.
И цинизъм, който се излъчва „на живо“.
А някъде там, извън парламента, в Хасково, кози пасат пред детска площадка.
Същото това Хасково, откъдето идва и самият Анастасов.
Сякаш природата просто ни напомня — всичко започва и свършва на пасището.
България, виж се в огледалото:
Това е лицето на твоята политика —
дипломата е фалшива, жестът е истински,
а срамът — колективен.