Ростислава Жекова: Някога, когато законите и съдебната практика се основаваха на психологически и психиатрически изследвания върху отражението им върху детската психика, бе прието с едно обстойно мотивирано постановление, че за децата и за тяхното правилно емоционално, интелектуално и физическо развитие е необходима сигурна и устойчива среда, в която именно тези семейни ценности могат да бъдат изградени в най-голяма степен.
Бе прието, че ролята на майката е да дава любов, разбиране и безусловна грижа, а на бащата — интелектуална подкрепа и дисциплина в израстването, което е основа за изграждането на личността.
Това бе и причината, поради която, в зависимост от възрастта на детето, неговите емоционални нужди в момента и пола му, се определяше родителските права над детето да бъдат упражнявани от единия от двамата родители, а на другия родител се определяше време, в което да се среща с детето в лични контакти.
Това бе направено в името на детето и неговата нужда да изгради устойчиво разбиране и модел за дом и семейство, а не да бъде разкъсвано между два отделни свята, два отделни живота, две отделни семейства на своите родители. Усещането за дом, за уют, за място, в което се връщаш, полага основите впоследствие да изградиш такъв и за себе си.
В днешно време се приема, че когато и двамата родители са достатъчно интелигентни, за да балансират отношенията си след раздялата, без да стоварват своя негативизъм върху децата си и тяхната психика, е възможно да се постановява съвместно упражняване на родителски права, или т.нар. споделено родителство.
Това е залегнало в законодателството ни от няколко години и всяка двойка, която е решила да го осъществи, може чрез подписано от тях споразумение да го узакони в съда. Доколко тази система работи и какви ще бъдат отраженията върху психиката на децата след двадесет години от прилагането ѝ, ще покаже бъдещето, тъй като при въвеждането ѝ не са направени нито психологически, нито психиатрични изследвания и не са взети становища от специалисти психиатри и психолози по темата.
Към момента Народното събрание прие текст, според който съдът по свой почин може да разпореди задължително споделено родителство. Мантрата, че то не е задължително, е невярна, тъй като именно постановяването на съдебното решение го прави такова, а не постигнатото между страните съгласие.
Да, не се приеха психотичните глупотевини, предложени от ИТН и „Възраждане“ в техните законодателни предложения, внесени под лобисткия натиск на група, финансирана със средства с неясен произход, но текстът, който бе приет, е достатъчен за създаване не просто на трусове в обществото, а и е предпоставка за психични проблеми в развитието на децата.
Възможността съдът да постановява споделено родителство означава равно време за отглеждане на децата, двойно потвърждение за записване на детето в детска градина, училище, екскурзия, извънкласни дейности, при лекар, операция, дори зъболекар… и каквото друго се сетите. Единият родител да липсва и детето може да остане с месеци без да посещава детска градина, училище, без да получи лекарска помощ.
Единият родител да реши, че ще прави мръсно на другия, и децата не просто ще страдат, а ще бъдат основната жертва на това. Детето ще се превърне в основна предпоставка за изнудване на единия родител от другия за ежедневни проблеми и нужди на детето.
Мотивът, че ако има проблеми, съвестният родител ще заведе ново дело за промяна на правата, е НАЙ-ГЛУПАВОТО и БЕЗОТГОВОРНО НЕЩО, което слушах през тези дебати! ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ПРИЗВАН ДА ПРОЯВЯВА ДАЛНОВИДНОСТ И ДА ПРЕДВИЖДА ВСИЧКИ СЪПЪТСТВАЩИ ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО МУ ПРОБЛЕМИ, КАТО НАМИРА РЕШЕНИЕ ЗА ТЯХ.
Вместо това законодателният орган на страната днес прие текст, който ще направи делата в семейството ежедневие, а адвокатите — по-богати. Сега разбирате ли защо инициативата за тези законодателни промени дойде от адвокатската кантора на Таки? Видяхте кои са вносителите — ИТН, „Възраждане“ и ГЕРБ, и подкрепилите ги ДПС и БСП.
Мотивите, които вносителите искат да прокарат, основно са два.
Единият е, че всеки родител има право да се развива и другият родител трябва да поеме повече отговорност за детето, докато първият гради кариера и обръща внимание на себе си, израстването си, личния си живот и т.н.
Другият е, че двамата родители имат право да са поравно време с детето, да го възпитават както преценят за добре, съответно да не заплащат издръжка за него и т.н.
И двата мотива се представят в обществото като най-добрия интерес на детето, но сами по себе си поставят на преден план личността на родителя и неговите желания и потребности, а не тези на детето.
Само обърнете внимание на двете тези и идеологията, която те изповядват — детето е вещ, която се мести от дом в дом, от родител при родител, от семейство в семейство, възпитава се различно във всяко от тях, за да могат родителите да начешат егото си, развивайки се професионално или запълвайки емоционалните си дефицити.
Тези родители нито искат, нито приемат, че детето може да не иска да бъде при тях поради техни личностни недостатъци и недоразумения, може да има нужда от спокойна и устойчива среда.
Тези законодателни промени, които бяха лансирани сред депутати в много партии, но намериха своите вносители в три от тях, бяха финансово подплатени с множество медийни и блогърски изяви, за които са плащани колосални суми за излъчване и пропаганда.
Според признания на техни членове в едно от платените от тях интервюта и изтекли в YouTube видеа от техни срещи, за кампанията им само до внасянето на законопроектите им в НС са изразходвани повече от половин милион лева за лобизъм, за медии, за купуване на статисти при протести и т.н.
Това, за което обаче не са си направили труда да дадат средства, е обстойно психиатрично проучване на отражението на задължителното споделено родителство върху детската психика.
По мои данни в България има само 12 психиатри, специализирали детска психиатрия като медицинска дисциплина. Те са единствените капацитети в страната, които могат, от камбанарията на познанията и опита си, да кажат какво е очакваното отражение върху психиката на децата, израснали в режим на споделено родителство след двадесет години, когато родителите не са способни да се разберат или гледат на децата си като на товар, затормозяващ кариерното им развитие и личния им живот.
Тяхното становище, което не е било търсено от вносителите на промените в СК по отношение на детското израстване и устойчивата среда за децата, е недвусмислено.
За да се избегнат дефицитите в обществото, които в момента водят до огромно количество разрушени семейни връзки и огромна агресия, са необходими комплексни промени в законодателството, но те са много встрани от Семейния кодекс.
КОГАТО ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО СТАНЕ ТЪРГОВИЯ, СПОНСОРИРАНА ОТ ВЪНШНИ ЗА СТРАНАТА СИЛИ, ТО ВЕЧЕ НЕ Е ПРАВО И НЕ СЛУЖИ НА ОБЩЕСТВОТО.