Адв. Ростислава Жекова: Законодателят е призван да регулира обществените отношения, които възникват в обществото, като предвиди всички възможни аспекти на палитрата на обществените отношения, като представи правови решения за тях при тяхното възникване. Нашето законодателство е длъжник на семействата с репродуктивни проблеми и е време да регулира правно този отрасъл на гражданско-правни взаимоотношения в полза на обществото и семействата с репродуктивни проблеми.
Според установената от Семейният кодекс и съда практика, майка на детето е жената, която го е родила по законова презумпция. Това правно положение е закрепено в чл.60 от Семейният кодекс, като произходът може да бъде оспорен по съдебен ред.
За хората с репродуктивни проблеми, съвременната наука и нашето законодателство допуска използване на донорски материал за зачатие и инвитро процедури или така наречената асистирана репродукция.
Трябва да отбележим, че в национален мащаб, двойките, които имат нужда от асистирана репродукция са значителен брой. Много от тях, правят опити години наред, като лично познавам двойки, които имат зад гърба по повече от десет опита за асистирана репродукция. Всяка една от тези процедури е изключително изтощаваща организма на жената, тъй като изисква използването на много хормони и медикаменти, както за изваждането на генетичния материал, така и за последващите манипулации за задържане на детето. На фона на всичко това, успеваемоста в България, за раждане на дете след използване на инвитро процедура е изключително нисък, поради начина, по който се организират и осъществяват тези процедури, поради качеството на медикаментите, които се използват и поради наличието на биологични предпоставки у майката, поради които същите не успяват да запазят и износят детето. Обществена тайна е, че медикаментите, които съпровождат цялата процедура са много скъпи, като дори опитите, които се поемат като заплащане от държавата изискват допълнителни медикаменти и разноски. Една инвитро процедура излиза между 10 и 15 хиляди лева на семейния бюджет. Така след множество опити, организма на тези жени бива изтощен изцяло от медикаментите, които приемат и на практика голяма част от тези жени се сдобиват с редица хронични заболявания. По този начин, същите влошават качеството си на живот,като не рядко стават непълноценни в работата си и увисват на здравната система в страната. Прихологическите травми са в допълнение, като някои семейства дори се разпадат в последствие.
Законовата възможност за осиновяване на деца в България, заставя всички двойки да чакат ред в списък за осиновяване, след щателна проверка, като е обществена тайна, че се чака минимум три години, за да осиновиш дете.
В част от законодателните системи, които съществуват в света се приема, че е възможно, както даването на донорски материал, така и износване на дете от друга здрава жена /заместваща майка/ или така нареченото сурогатно майчинство, като за това си има определени изисквания към здравето на износващата заместваща майка. Науката дава възможност за това, като опита на други държави в това показва, че зачатието, износването и раждането на дете в такива случай става почти винаги от първия опит. Това дава шанс на много хора да запълнят живота си и семействата си с биологично техни деца.
Като имаме предвид, че ние сме нация, за която стана традиция да имаме по едно две деца в семейство и от десетилетия сме с отрицателен прираст на населението, за държавата като цяло и за хората с репродуктивни проблеми в частност, е крайно необходимо да се използва пълната палитра от постижения, която медицината осигурява, за да се създават деца, разбира се при спазването на правила за тяхното пълноценно израстване в семейна среда.
В България не се води специална статистика за двойките, които не успяват да се сдобият с деца по нормален път, но броя на осиновяванията всяка година е над 1500, докато в списъка на чакащите за осиновяване двойки се върти около три хиляди на година. Така, за да се сдобият с дете, всяка двойка осиновители чака средно по три години в нарочен списък за осиновяване.
Към момента има стотици български деца, които се раждат в други страни – Украйна, Кипър, Англия, САЩ по метода на сурогатното майчинство, след което децата се регистрират в страната като деца родени в чужбина. Това създава трудности за семействата и поставя въпроса, кога тези медицински и гражданско-правни възможности ще бъдат въведени и използвани от страната ни, за да се облекчи възможността на гражданите с репродуктивни проблеми да създадат пълноценно семейно съществуване?
Законодателството ни не забранява изрично този вид износване и раждане на дете, но и не урежда законови правила за урегулиране на тези обществени отношения. В този смисъл, законодателството ни е длъжник на хората с репродуктивни проблеми и се явява закъсняло по отношение на регулирането на гражданско-правни отношения, които така или иначе съществуват в обществото.
В годините има няколко опита за създаване на законодателство в този аспект на обществените отношения, но те са останали безплодни. Има голямо неразбиране на материята и страх в част от обществото, че ще бъдат приети крайни текстове, които ще пристъпят морално етичните закони. Но аз вярвам, че е възможно да се направи едно балансирано изменение на Семейния кодекс, със спазване на морално етичните норми в обществото, в което да се позволи на двойки с доказани репродуктивни проблеми, поради медицински причини, за които инвитро процедурите са неприложими на практика, да се сдобият със свое биологично дете, чрез асистирана репродукциа в заместваща майка.
От няколко години имаме създаден законопроект за изменение на Семейния кодекс, с което да се въведе правова възможност клинично здрава жена да износи и роди дете на сключила брак двойка с репродуктивни проблеми, пречещи на нормалното зачатие и износване на дете, но политиците се страхуват от подобен дебат и не го внасят за разглеждане в Парламента. В допълнение, медицинското лоби, чието поприще са инвитро процедурите се противопоставя категорично на подобна възможност, защото това би намалило икономическите им резултати.
Законодателят е призван да регулира обществените отношения, които възникват в обществото, като предвиди всички възможни аспекти на палитрата на обществените отношения, като представи правови решения за тях при тяхното възникване. Нашето законодателство е длъжник на семействата с репродуктивни проблеми и е време да регулира правно този отрасъл на гражданско-правни взаимоотношения в полза на обществото и семействата с репродуктивни проблеми.