След като стана ясно, че Делян Добрев – вече известен в кулоарите като Дельо Фактурата – е задействан на режим „спасяване на кожите“ по маршрута Хасково–Офшорките–Маями, в градския въздух увисна един изключително напрегнат, почти драматичен въпрос:
Какво ще прави вярното му, послушно кученце Станислав Дечев?
Докато Фактурата си стяга куфарите с милионите и урежда визите за Щатите, неговият най-верен роболепен оръженосец и кмет по съвместителство изглежда оставен на автопилот. И тук опциите пред Дечев не са много, а по-скоро клонят към нула.
Логиката на политическия инстинкт за самосъхранение диктува, че когато господарят ти бяга през океана, ти трябва поне да си хванеш влака за някое дълбоко провинциално село без обхват. Но дали Дечев изобщо има капацитета да се ориентира на картата без инструкции отгоре?
Докато Дельо прехвърляше активи, Дечев прехвърляше… от единия крачол в другия, чакайки поредното телефонно обаждане с разпореждания. Сега, когато телефонът на Фактурата вероятно ще дава „свободно“ от плажовете на Флорида, Станислав е изправен пред жестоката реалност: в Америка кученца с каишки не внасят без карантина.
Нека бъдем честни – в Голямата игра на ГЕРБ винаги има нужда от някой, който да остане да гаси лампата и да подписва протоколите, докато шефовете са в чужбина. И Станислав Дечев има перфектния профил за това. Той не е играч, той е бушон. Класически, високоамперен политически бушон, сложен там, за да поеме късото съединение, когато народният гняв и правосъдието най-накрая нахлуят в общината.
Докато Добрев се готви да гледа сеира от безопасна дистанция, Дечев е оставен тук – да обяснява на хората защо корабът потъва, защо Хасково е в това състояние и защо точно неговият подпис стои под всички интересни обществени поръчки.
Часовникът тиктака, Станиславе!
Когато „корабът майка“ ГЕРБ се пълни с вода, капитанът първо спасява себе си, после златото, а накрая… е, накрая оставя екипажа да се удави. Дельо Фактурата вече си е сложил спасителната жилетка.
Въпросът е: Дечев дали има план Б, или просто ще чака кротко на каишката в кметския кабинет, докато на вратата не почука Бай Ставри? Защото когато бушонът гръмне, никой не го сменя с нов – просто го изхвърлят на боклука на политическата история.
Сбогом на господаря, Станиславе! Дано си научил поне няколко думи на английски, че да има какво да си пишете по Вайбър, докато ти пиеш студена вода, а той – мартини под палмите.