Райна Аврамова
ВСС: КОИ СА КАНДИДАТИТЕ И КАКВО СТОИ ЗАД БИОГРАФИИТЕ ИМ?
В първите две части разгледах осем от кандидатите за Съдийската колегия на ВСС – Евгений Стайков, Иван Ранчев, Калин Баталски, Таня Радуловска-Мадамжиева, Цветко Лазаров, Цвета Рангелова, Силвия Цанова и Петьо Славов.
Днес завършвам прегледа на кандидатурите за тази колегия с още пет имена:
Анета Антонова, Михаил Малчев, Васил Пандов, Светлозар Георгиев и Емил Дечев.
И тук професионалните профили отново са много различни – университетски преподавател и арбитър, действащи съдии, магистрат с тежък личен сблъсък с наказателното преследване, както и кандидати със съвсем скорошно участие в изпълнителната или законодателната власт.
Това прави сравнението още по-интересно.
Защото въпросът вече не е само кой е добър юрист.
Въпросът е кой от тези хора би бил добър член на кадровия орган на съдиите.
Анета Антонова
Доц. д-р Анета Антонова е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, с дългогодишна академична работа в областта на гражданското и търговското право. Научната ѝ дейност включва изследвания върху търговските дружества, ликвидацията, търговските сделки и арбитража. От 2024 г. е председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, след като преди това е била арбитър и член на неговия Президиум.
Това е силен юридически и академичен профил.
При него обаче се поставя въпрос, сходен с този при останалите кандидати, които идват извън професионалната съдебна система.
Арбитражът е правораздаване, но той не е държавната съдебна система.
А ВСС няма да решава търговски спорове.
Той ще решава въпроси за конкурси, атестиране, натовареност, командироване, административно ръководство, дисциплинарна отговорност и професионално развитие на съдии.
Затова бих попитала:
Как академичният и арбитражният опит ще бъдат преведени в разбиране на ежедневните проблеми на редовия съдия?
И още:
Когато пред ВСС стои избор между формално безупречна кадрова процедура и решение, което действително защитава независимостта и професионалното достойнство на съдията, кое ще бъде водещо?
Експертността е необходима.
Но ВСС изисква не само познаване на правото.
Изисква познаване на институцията отвътре – или способност това познание да бъде придобито много бързо.
Михаил Малчев
Михаил Малчев е съдия в Софийския градски съд и през последните години е командирован в Апелативен съд – София. Данните на ВСС показват продължително командироване, започнало през април 2023 г., а Комисията по професионална етика към Съдийската колегия е приела становище за необходимите му нравствени качества във връзка с участие в конкурс за повишаване в апелативен съд.
Тук кандидатурата поставя на масата един от най-болезнените кадрови проблеми в съдебната система:
командироването.
И държа да подчертая – не като упрек към конкретния съдия.
Тъкмо обратното.
Фактът, че един магистрат може години наред да правораздава на по-високо ниво чрез командироване, е повод да бъде зададен въпрос към самата система.
Кога командироването е необходим временен инструмент и кога започва да замества нормалното конкурсно израстване?
Как се гарантира, че решението кой да бъде командирован и колко дълго да остане там не се превръща в неформален кадрови механизъм?
През юни 2026 г. Съдийската колегия не приема предложение Михаил Малчев да бъде повишен по реда на чл. 193, ал. 3 ЗСВ в Апелативен съд – Велико Търново. Самият факт отново показва колко сложна е връзката между конкурс, командироване и реално кариерно развитие.
Затова към него бих имала съвсем конкретен въпрос:
Ако стане член на ВСС, какво би променил в режима на командироването, така че то да остане изключение, а не паралелна система за професионално израстване?
Защото тук кандидатът не просто познава проблема.
Той го познава лично.
Васил Пандов
Доц. д-р Васил Пандов е преподавател по международно частно право в Софийския университет с значителна научна дейност и участие в европейски и международни правни проекти. Професионалният му път включва и работа в здравната администрация. Бил е председател на Надзорния съвет на НЗОК и началник на кабинета на министър на здравеопазването.
Но при тази кандидатура има още един съществен факт.
До 30 април 2026 г. Васил Пандов е народен представител от ПП–ДБ. Няколко месеца по-късно е номиниран за Съдийската колегия на ВСС от представители на „Продължаваме Промяната“.
И тук според мен няма как да приложим различен стандарт от този, който вече приложих към Цвета Рангелова и Таня Радуловска-Мадамжиева.
Качествата на кандидата са един въпрос.
Институционалната дистанция е друг.
Да си бил народен представител не означава, че не можеш да бъдеш независим член на ВСС.
Но когато преходът от парламента към кадровия орган на съдебната власт е толкова кратък, кандидатът трябва да даде особено убедителен отговор на въпроса:
Кога приключва политическата принадлежност и започва институционалната независимост?
И бих добавила още един:
Ако решение на Съдийската колегия влезе в пряк конфликт с позицията на политическата сила, която го е номинирала, ще има ли колебание коя страна да избере?
За бъдещ член на ВСС отговорът може да бъде само един.
Светлозар Георгиев
Светлозар Георгиев има една от най-необичайните професионални биографии сред кандидатите.
Той е съдия от 1995 г., бил е председател на Военния съд във Варна, заместник-председател на районния и окръжния съд във Варна, а впоследствие съдия в Окръжния съд. Малко преди пенсионирането му Съдийската колегия го отличава с личен почетен знак първа степен – златен, за висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. Освободен е поради навършване на пенсионна възраст от 17 юли 2026 г.
Но в биографията му има и много по-тежък институционален епизод.
Срещу него е водено наказателно производство за склоняване на прокурор да прекрати досъдебно производство. Той е оправдан от Софийския градски съд, оправдателната присъда е потвърдена от Софийския апелативен съд, а през 2018 г. ВКС окончателно оставя оправдаването в сила.
По-късно съдия Георгиев получава обезщетение за вредите от наказателното преследване. При награждаването му през 2026 г. член на ВСС изрично припомня и професионалното му поведение през периода, в който спрямо него са прилагани специални разузнавателни средства.
Това прави въпроса към него различен.
Той знае от личен опит какво е магистрат да се окаже обект на наказателна репресия, която впоследствие не издържа пред съда.
Затова бих го попитала:
Как ВСС трябва да реагира, когато има данни, че срещу съдия се използват институционални инструменти по начин, който може да засегне неговата независимост?
И още по-важно:
Как се защитава независимостта на съдия, без кадровият орган да се превръща в орган, който предварително решава дали едно разследване е основателно?
Това е трудният баланс.
И човек, минал лично през подобна ситуация, би трябвало да има особено съдържателен отговор.
Емил Дечев
Емил Дечев е съдия с дългогодишна кариера в наказателното правораздаване.
Започва в съдебната система през 1997 г. като следовател, след което става съдия в Районен съд – Плевен, после в Софийския районен съд, а от 2012 г. – в Софийския градски съд. Има ранг „съдия във ВКС и ВАС“.
Наред с това биографията му вече включва значителен опит в изпълнителната власт.
Бил е заместник-министър на правосъдието, а през февруари 2026 г. е назначен за служебен министър на вътрешните работи. След приключването на мандата му Съдийската колегия го възстановява като съдия в Софийския градски съд, считано от 8 май 2026 г.
Тук отново стои въпросът за близостта във времето между изпълнителната и съдебната власт.
Но има и нещо още по-интересно.
Емил Дечев е номиниран за две различни колегии на ВСС.
„Продължаваме Промяната“ го предлага за Прокурорската колегия, а представители на „Демократична България“ – за Съдийската колегия.
За мен това е един от най-интересните въпроси в цялата процедура.
Защото двете колегии не са взаимозаменяеми.
Съдийската колегия трябва да разбира независимостта на съда, спецификата на правораздаването и вътрешните кадрови отношения между съдии.
Прокурорската – структурата, управлението и отговорността на прокуратурата и следствието.
Ако един и същ кандидат е възприет като еднакво подходящ и за двете, логичният въпрос е:
По какъв критерий всъщност се правят номинациите – според професионалния профил на кандидата или според необходимостта да бъде намерено място за него във ВСС?
Това не е критика към Емил Дечев.
Напротив.
Той има рядко широк институционален опит – съдия, следовател, заместник-министър на правосъдието, министър на вътрешните работи.
Но именно затова от него трябва да се чуе ясно:
В коя колегия смята, че професионалният му опит е най-полезен – и защо?
Не парламентарната група.
Самият кандидат.
Какво показват всички кандидатури за Съдийската колегия?
След трите публикации картината вече е значително по-ясна.
Има съдии от кариерата.
Има административни ръководители.
Има адвокати.
Има университетски преподаватели.
Има хора с участие в граждански организации.
Има бивши министри, заместник-министри и народни представители.
Това разнообразие само по себе си не е проблем.
Дори напротив – парламентарната квота би трябвало да даде на ВСС перспектива, която не се изчерпва със затворения професионален поглед на една система.
Но има граница.
Плурализъм означава различен професионален опит.
Не означава партийно представителство в съдебната власт.
И колкото по-близо във времето един кандидат е бил до парламента или изпълнителната власт, толкова по-високо според мен трябва да бъде изискването той да докаже не само реална, но и видима независимост.
Защото общественото доверие не се изгражда с декларацията:
„Аз съм независим.“
То се изгражда, когато професионалната биография, публичните позиции и поведението на кандидата дават основание да вярваме, че утре той би гласувал против интереса на хората, които са го избрали, ако интересът на независимото правосъдие го изисква.
След три части оставам с един и същ въпрос към всички:
Кой от тези кандидати би защитил съдия, когато това е неудобно за властта – независимо коя е властта?
Това според мен е много по-важно от най-добре написаната концепция.
Следва Прокурорската колегия.
И там въпросите стават още по-трудни.
Защото когато става дума за органа, който ще участва в кадровото управление на прокуратурата, вече не говорим само за професионален опит и политическа дистанция.
Говорим и за власт, йерархия, отчетност и за това кой реално ще може да казва „не“ на главния прокурор.
Продължава…
Източник: https://www.facebook.com/reni.avramova.9