Райна Аврамова
ВСС: КОИ СА КАНДИДАТИТЕ И КАКВО СТОИ ЗАД БИОГРАФИИТЕ ИМ?
В първите три части разгледах кандидатите за Съдийската колегия на ВСС.
Сега преминавам към Прокурорската.
И тук въпросите са различни.
Защото кадровото управление на прокуратурата поставя на преден план не само професионалния опит на кандидатите.
То поставя въпроси за вътрешната независимост на прокурора, административното ръководство, кариерното развитие, дисциплинарната отговорност и отношенията между отделния прокурор и ръководните нива на прокуратурата.
От общо 20 публикувани кандидатури за парламентарната квота Народното събрание трябва да избере шестима членове на Съдийската и петима на Прокурорската колегия. Сред номинираните за Прокурорската колегия са Красимир Комсалов, Стефан Милев, Милена Карагьозова, Иван Калибацев, Екатерина Гетова, Веселин Вучков, Андрей Янкулов и Емил Дечев.
Първите четири кандидатури поставят един особен въпрос.
Какво може да даде на кадровото управление на прокуратурата човек, чиято професионална идентичност днес е преди всичко съдийска?
Красимир Комсалов
Красимир Комсалов е председател на Окръжен съд – Пазарджик от ноември 2025 г. и има повече от 25 години юридически стаж.
Кариерата му започва в прокуратурата — като младши прокурор в Районна прокуратура – Пазарджик. Този период обаче е кратък: от ноември 1999 г. до март 2000 г.
След това професионалният му път е почти изцяло съдийски.
Бил е младши съдия, дълги години съдия в Районен съд – Пазарджик, между 2018 и 2022 г. е командирован в Специализирания наказателен съд, а от ноември 2022 г. е съдия в Окръжен съд – Пазарджик. През октомври 2025 г. Съдийската колегия го избира за председател на съда, а на 17 ноември той встъпва в длъжност.
Това означава, че кандидатът познава наказателното правораздаване от едната страна на съдебната зала в продължение на десетилетия, но има и кратък непосредствен опит в прокуратурата.
И тук бих задала въпрос, който според мен е важен не само към него:
Какво различно вижда един наказателен съдия в начина, по който трябва да функционира прокуратурата?
Когато в продължение на години си оценявал прокурорската работа през доказателствата, обвинителния акт и поведението на държавното обвинение пред съда, вероятно виждаш проблеми, които отвътре се виждат по друг начин.
Но кадровото управление е нещо различно.
Затова бих попитала Красимир Комсалов:
Как опитът му като съдия ще се превърне в конкретни решения за атестирането, повишаването и административното ръководство на прокурорите?
И още:
Как според него трябва да се гарантира, че професионалното развитие на прокурора зависи от качеството на работата му, а не от отношението на административния му ръководител?
Това е въпрос, който новата Прокурорска колегия трудно може да избегне.
Стефан Милев
При Стефан Милев ситуацията е различна.
Той действително познава и двете професионални среди.
Кариерата му започва като прокурор. ВСС го назначава като младши прокурор, а впоследствие той достига до длъжността заместник-районен прокурор на Софийската районна прокуратура. След това преминава в съда и става съдия в Софийския градски съд. През 2017 г. е определен за изпълняващ функциите председател на Софийския районен съд. В последващ период е командирован от СГС в Апелативен съд – София.
Това е професионален път, който позволява да се гледа на наказателния процес от две различни позиции.
Прокурорът изгражда и поддържа обвинението.
Съдията проверява дали то издържа.
Именно затова към Стефан Милев бих имала по-различен въпрос:
Кое в прокуратурата изглежда различно, след като човек премине от прокурорската банка на съдийската?
И още по-конкретно:
Има ли механизми в кадровото управление на прокуратурата, които един бивш прокурор разпознава като проблемни едва след като напусне системата?
Този въпрос би бил особено интересен именно за човек, който е бил и прокурор, и съдия.
Защото една бъдеща Прокурорска колегия няма да има нужда само от хора, които познават правилата.
Ще има нужда от хора, които могат да кажат дали тези правила работят еднакво добре и на хартия, и в практиката.
Милена Карагьозова
Милена Карагьозова е съдия с дългогодишен професионален стаж.
Работила е в Районен съд – Горна Оряховица, впоследствие е повишена в Окръжен съд – Велико Търново, а през 2024 г. е назначена за заместник-председател на съда. При извънредно атестиране през 2021 г. Съдийската колегия приема за нея комплексна оценка „много добра“ – 99 точки.
Тоест отново имаме кандидат с отчетливо съдийски професионален профил, предложен за Прокурорската, а не за Съдийската колегия.
Само по себе си това не дава отговор нито „за“, нито „против“ кандидатурата.
Но прави особено важен един въпрос:
Защо точно Прокурорската колегия?
Това е въпрос, който според мен трябва да бъде задаван на всеки кандидат, чиято професионална биография естествено би могла да насочи вниманието към другата колегия.
Каква конкретна експертиза предлага Милена Карагьозова за кадровото управление на прокурорите?
Как разбира вътрешната професионална независимост на отделния прокурор?
И къде според нея трябва да бъде границата между необходимото административно ръководство и влияние върху конкретната професионална работа?
Това са въпроси, на които биографията сама по себе си не може да отговори.
Те трябва да бъдат зададени на кандидата.
Иван Калибацев
При Иван Калибацев има още една интересна особеност.
Той е съдия от повече от две десетилетия. В периода 2013–2023 г. е административен ръководител – председател на Районен съд – Пловдив и има ранг „съдия във ВКС и ВАС“. През 2022 г. самият той е кандидат за изборен член на ВСС от квотата на съдиите.
През 2025–2026 г. участва и в процедурата за председател на Окръжен съд – Пловдив. След оттеглянето на другия кандидат процедурата по отношение на Калибацев продължава, макар събеседването му през май да е отложено по процесуални причини.
Има и още един епизод от професионалната му биография.
През 2025 г. Съдийската колегия на ВСС официално изразява институционална подкрепа към него във връзка с оказан според позицията на колегията натиск след проведено съдебно заседание.
Така стигаме до любопитна институционална трансформация.
През 2022 г. Иван Калибацев иска доверие от съдиите, за да ги представлява във ВСС.
През 2026 г. е предложен от народни представители за член именно на Прокурорската колегия.
И тук въпросът ми би бил съвсем конкретен:
Какво се е променило в разбирането му за собствената му роля във ВСС?
И защо днес смята, че опитът му би бил по-полезен именно при кадровото управление на прокуратурата?
Това не е формален въпрос.
Колегиите имат различен професионален фокус.
Човек, който е управлявал един от най-големите районни съдилища в страната, несъмнено има значителен административен опит.
Но администрация на съд и кадрово управление на прокуратура не са едно и също.
Затова бих искала да чуя от самия кандидат:
Как би използвал съдийския си опит, за да защити професионалната самостоятелност на прокурора?
Какво свързва тези четири кандидатури?
И четиримата са действащи съдии или имат преобладаващо съдийска професионална биография.
Двама — Красимир Комсалов и Стефан Милев — имат и пряк опит в прокуратурата, макар с много различна продължителност.
При Милена Карагьозова и Иван Калибацев професионалната биография е изразено съдийска.
Това прави настоящата група кандидати интересна от институционална гледна точка.
Защото ни принуждава да зададем един по-общ въпрос:
Какво всъщност търсим в парламентарната квота на Прокурорската колегия?
Хора от самата прокуратура?
Хора, които могат да я погледнат отвън?
Академични експерти?
Съдии, които ежедневно оценяват резултата от прокурорската работа?
Или комбинация от всички тези гледни точки?
Самият професионален произход не може да даде автоматичен отговор дали един кандидат ще бъде независим член на ВСС.
Но той определя какви въпроси трябва да му бъдат зададени.
А при Прокурорската колегия един от тях е неизбежен:
Ако отделен прокурор влезе в конфликт с административното си ръководство заради професионалната си позиция, на чия страна трябва да застане кадровият орган — и по какви обективни критерии ще реши това?
Има още четири имена.
Екатерина Гетова.
Веселин Вучков.
Андрей Янкулов.
И отново Емил Дечев — този път като кандидат за Прокурорската колегия.
При тях разговорът става още по-различен.
Защото се появяват академичният наказателнопроцесуален опит, МВР, прокуратурата, адвокатурата, гражданският сектор и отново въпросът за движението между изпълнителната и съдебната власт.
Продължава…
Източник: https://www.facebook.com/reni.avramova.9