Начело с кмета и общината, всеки смуче колкото може…
Места за паркиране няма. Улиците, и те са пълна трагедия – разбити, хаотични знаци, рушаща се маркировка. Пари за улиците и поддръжка им няма. Всъщност имаше, но вече ги няма.
Но това, което разбива най-много е Кенана. Този уникален парк, за който всяко дете от старите поколения мечтаеше, за да покара водно колело и да пошляпа около водата е в руини.
Мизерията, която е обгърнала това място е ужасяваща – известния ресторант, надвесен над езерото, за какъвто всеки туристически курорт би мечтал е в руини – падаща мазилка, разбити прозорци, натрошени плочки… и никаква поддръжка от години.
Ако има нещо, което българското общество за 30+ години успешно успя да ликвидира, това е … обществото. Или по-скоро – чувството за общност.
Тази общност, която е всяка коза за свой крак, е успяла да построи над 20-30 хотелчета в Хасково, всеки един от които е сам за себе си – различни етажи, цветове, места за паркиране, задръстени тротоари. Преобладаващи хаос и грозотия. Човек не проумява как, когато бизнеса на всички тези хотели зависи пряко от забележителностите в града и например от една от тях – парк Кенана, именно тези хотели, не са намерили път да се съберат и да кажат – “Абе ей, на нас приходите ни зависят малко или много и от този парк. Дайте да съберем пари и да го пооправим.
Едно сдружение, едно НПО да бяха направили – можеше да има нещо по-красиво. НЕ! Начело с кмета и общината, всеки смуче колкото може и чака Държавата или ЕС, или някой отгоре да оправи парка/инфраструктурата за да може бизнесмена да трупа, да трупа, и … периодично да реве , че данъците му са високи, и да иска къде 9% ДДС, къде 0. Щото той не спира да се грижи за благоденствието на случайно объркалите се да дойдат. Да инвестираш 500 лв, за да си напълниш хотела на 100% е нещо, което всеки канадски или американски бизнес би направил без да се замисли. Особено, когато майката природа ти е дала ВСИЧКО – вода, зеленина, въздух.
Окрадоха всичко, заедно с детството на децата ни, такива, които оставиха и бабите ни да гаснат по разбитите ни улици.
Заповядайте на посещение из разпадащия се Хасково.
А ние, нека направим нещо за града ни. Нека направим така, че децата ни отново да тичат по улиците ни и детски смях да звънти. Нека направим така, че да не се налага бабите с бастуните да прескачат трапове пред къщите си, докато други крадат камъните, с които трябва ние да градим бъдеще си. Нека направим нещо, ама не такова, че докато го правим, отстрани да ни гледат и да си викат:
- Егаси балъците, окрадохме ги и сега дори си плащат за кражбите!
