Ростислава Жекова: На първо място, с предложения законопроект, в чл.1 от СК, за първи път в нашето законодателство се въвежда съвместното съжителство с термина “семеен живот”, без да се дава дефиниция на съдържанието на този термин. Така в неуточненото приложно поле на този термин биха се включили всички форми на съвместно съжителство. Конституцията на Република България постановява, че бракът е съюз между мъж и жена, но не въвежда ограничения за семеен живот, което предопределя възможност за полиандрия, полигамия и хомосексуализъм доколкото не е уточнено какво се разбира под семеен живот и по какъв начин се приема, че той е налице между страните.
В допълнение, вносителите създават текст в чл.59 ал.2 от СК, в който при раздяла на двама родители, те могат да подпишат споразумение относно отглеждането възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца с нотариална заверка на съдържанието и подписите, като това съдържание може да не бъде утвърдено по съдебен ред. Тази правна уредба създава условия за дискриминация по отношение на двойките сключили брак, за които в чл.59 ал.1 от СК се предвижда споразумението по всички въпроси засягащи децата да бъде утвърдено от съда. Така се пристъпва един от основните принципи заложени в чл.2 т.5 от СК , а именно: “равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца”.
Следва да отбележим, че съществуващият към момента правен режим на съдебно утвърждаване на споразуменията, касаещи всички въпроси относно децата, действа като държавна гаранция за законност, справедливост и обоснованост, доколкото съда преди да ги одобри извършва щателна преценка на всички обстоятелства и служи за гарант, че никоя страна не е подложена на заплаха или друг вид принуда за подписване на представеното споразумение. С въвеждането на дискриминативните текстове предложени в чл.59 ал.2, се занижава защита на правата на децата, родени от родители без сключен брак, и се въвежда несигурност относно тяхното правно положение, въведено като принцип в чл.2 т.4 от СК, а именно: “особена закрила на децата”.
На второ място, законопроектът предвижда създаване на нов чл.58а “Съдържание на родителска отговорност”, с който се въвежда нов термин наречен “родителска отговорност”. В него, в ал.1, е записано, че “родителската отговорност се носи съвместно от двамата родители, независимо дали живеят заедно или разделени.” Никъде в правната норма не е описано какво представлява и какво обхваща родителската отговорност, която има предвид законодателят, и с какво тя се различава от съществуващия до този момент в чл.122 от СК термин “родителски задължения”.
Настощ текст: “Родителски права и задължения
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.”
Представените за одобрение текстове на чл.58а, ал.2 и ал.3 в своята съвкупност, са в директна колизия, както със съществуващият към момента текст на чл.123 ал.1, така и с предложените за одобрение от вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение редакция на ИТН на чл.123 ал.1, която постановява, че “родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно”.
В днешната динамична обстановка не редки са случаите, в които децата се отглеждат само от един родител, а другият е някъде по света. Така предложеният вариант на новосъздадения текст на чл.58, ал.2 в своето прилагане ще доведе до случаи, в които деца на такива родители могат да останат незаписани в учебно заведение, без адекватно медицинско лечение и без възможност за записване на извънучилищни занимания поради факта, че единият от родителите отсъства от живота им или от страната, без да е оставил пълномощник, който да упражнява тези права. Това би довело до ситуации, в които не само не биха били в най-добрия интерес на децата, но биха накърнили основни техни права като правото на образование, правото на лечение и правото на развитие.
На трето място, в съществуващата до момента правна уредба не е уточнен период на режима на лични контакти в минимум и максимум. Законодателят предвидливо е оставил това на преценката на съда, който е призван да обсъди всички факти и обстоятелства по всеки конкретен казус и да постанови своето решение в най-добър интерес на децата.
В утвърдената съдебна практика до момента, съдебните решения следват моделите зададени от специалисти психиатри, относно осигуряването на сигурна и спокойна среда за израстване на децата и стабилни модели на поведение, които родителите налагат в ежедневието им. Тя е базирана изцяло на експертни оценки, направени от специалисти, и е издържала проверката на годините. На тази база съдебната практика познава три вида режим на лични контакти, а именно – стандартен, стеснителен режим и разширителен режим на лични контакти, при който по искане на родителя и преценка на съда режимът на лични контакти с детето се разширява значително. Също така, преценката както за наложения стеснителен режим, така и за наложения разширителен режим, се взема след щателна проверка на всички представени доказателства и преценка на социален работник, изразена в социален доклад с всички подробности от живота на родителите. Доколкото всеки случай е индивидуален и изисква индивидуален подход и преценка, които се извършват от съда и социалния работник, режимът на лични контакти следва да бъде индивидуален и преценен от съда, за да бъде максимално ефективен и полезен за конкретното дете.
Следва да отбележим, че именно съдът е този, които преценява детайлите на всеки отделен казус и преценява според събраните доказателства кое е добро за детето и неговото пълноценно израстване и кое не е. В случай на съмнение в преценката казусът се проверява при обжалване от троен съдебен състав в по-горна съдебна инстанция, което гарантира най-добър интерес на детето и родителите.
С така предложените текстове в чл.58а ал.4 и чл.59 ал.7 от СК, съдът ще бъде принуден да присъжда режим на лични контакти не по-малко от 127 дни на годишна база, в случай че родителят не застрашава живота и здравето на детето. Подобен срок неминуемо обхваща времето, през което детето посещава учебно заведение или детска градина, което би създало усложнения относно посещенията в случаите, в които лицата живеят в различни населени места. Същото се отнася и за деца в кърмаческа възраст, за които би било лудост подобен режим да бъде спазен.
Четвърто, неясна остава законодателната мисъл, изразена в чл.59, ал.4, в която вносителите говорят едновременно за упражняване на родителски права от двама родители съвместно и съвместно споделено родителство между двамата родители.
В представените текстове не се дава определение на термина споделено родителство и не може да се прецени, доколко той е различен от упражняване на родителски права от двамата родители съвместно. С оглед на това, стигам до заключение, че вносителите не са наясно какво представляват родителските права в тяхната цялост и факта, че съвместното им упражняване де факто представлява известният в обществото разговорен термин „споделено родителство“.
На следващо място, считам че сериозни колизии в гражданските отношения биха настъпили от предложените текстове в чл.59, ал.5, по повод на въвеждането на задължение за предоставяне на гаранция за връщане на детето от чужбина, която се изразява в разноски най-малко в двоен размер на разноските за връщането детето по Хагската конвенция за международното отвличане на деца.
Тук изкачат въпроси като: как страните да знаят точно на колко възлизат тези разноски към момента на заминаване на детето, имайки предвид факта, че се минава през три съдебни инстанции, в които има съдебни такси и разноски за адвокат и частен съдебен изпълнител; пред кой орган се представя тази гаранция; какъв е механизмът за предоставяне на тази гаранция и ако е във вид на банков влог, какво следва, ако другата страна изтегли сумата и откаже да я върне при връщането на детето; точно кои разноски има предвид вносителят, тъй като общото понятие „разноски“ включва адвокатските разноски за всяка инстанция, а те варират в зависимост от адвоката и ред други въпроси, които правят предложените текстове напълно неприложими в действителността. Ако тези текстове бъдат приети, те ще доведат до допълнителни колизии в родителските отношения и на практика децата няма да могат да пътуват извън страната, защото родителите им няма да могат да отделят няколко десетки хиляди лева за гаранция за връщането им.
Очаквайте продължение на анализа на Законопроект за изменение и допълнение на СК предложен от ИТН – Част втора.
Източник: Фейсбук
