Ще се избием помежду си заради един паметник МОЧА (монумент на окупационната Червена армия) или ПСА (Паметник на Съветската армия), но носим цветя и венци на паметника на американските летци (ПАЛ), избомбили София, Враца, Кюстендил и други градове през Втората световна война, избили и осакатили хиляди цивилни българи – деца, жени и старци.
Колкото и спорна да е темата за МОЧА и ПСА, нищо не оправдава присъствието на ПАЛ.
По същата “логика” в началото на 90-те години на миналия век премахнахме кльона по границата, за да можем няколко десетилетия по-късно да изградим някаква пародия на гранично заграждение за милиони пари, което не само не спира мигрантите, ами направо магнетично ги привлича.
И така нататък…
Странни хора сме ние, българите, ама сме много готини.
Любо Кольовски