Редом до Видин и Монтана, сред изоставащите области се нареждат Кюстендил, Силистра и Хасково.
Институтът за пазарна икономика представя днес новото си изследване за социалното и икономическото състояние на областите в България – „Регионални профили: показатели за развитие – 2023“.
Няма кой знае какво пренареждане на водещите области. Столицата по почти всички индикатори за икономическо развитие е почти два пъти по-развита от всички останали области, „десетилетия напред“ и в челото трудно може да стане фундаментална промяна, каза пред БНР икономистът Адриан Николов.
„На дъното“ също се случват доста интересни неща – традиционното твърдение, че Видин и Монтана са най-слабо развитите части на страната, е поставено под съмнение. Виждаме други изоставащи области – Кюстендил, Силистра, Хасково, обясни икономистът.
Сериозен е рискът, ако бюджетът за пореден път се забави, общините да останат „на сухо“, предупреди Николов в предаването „Преди всички“.
На местно ниво, където целите са много по-лесни за начертаване, консенсус и мнозинства се постигат по-лесно, отколкото на национално ниво, коментира той относно бюджетите на общините. Икономистът обаче не изключва конфликтът на национално ниво да се пренесе и по места.
Пакетът данъчни закони, предложен от Асен Василев, включва доста сериозна заявка за увеличаване на собствените приходи на общините по линия на данък сгради, отбеляза Адриан Николов. Има заявка за увеличение на общинските финанси, но без оценка на въздействието, допълни той.
По думите му, „говорим за пазарна корекция на данъка“, защото общините и тяхното сдружение от много време настояват, че са ограничени в приходите си заради неопресняваните от десетилетия данъчни оценки. Липсва обаче сметка какво ще е влиянието на това увеличение на фундаментален местен данък, отправи критики икономистът.
Източник: БНР