Райна Аврамова
ВСС: КОИ СА КАНДИДАТИТЕ И КАКВО СТОИ ЗАД БИОГРАФИИТЕ ИМ?
В първата част разгледах кандидатурите на Евгений Стайков, Иван Ранчев, Калин Баталски и Таня Радуловска-Мадамжиева.
Днес продължавам с още четири номинации за Съдийската колегия.
Те са интересни и по друга причина – показват колко различни могат да бъдат професионалните пътища към ВСС. Имаме действащ съдия, двама адвокати с различен професионален профил и юрист с дългогодишна адвокатска практика, но и със съвсем скорошна активна политическа биография.
А това неизбежно поставя въпроса:
Какъв тип професионален опит всъщност е най-ценен за орган, който ще взема кадровите решения за българските съдии?
Цветко Лазаров
Цветко Лазаров е съдия в Апелативен съд – София и е сред кандидатите с дълъг професионален път вътре в самата съдебна система. Участвал е и в конкурсни комисии за назначения и повишаване на съдии.
Това е кандидатура, при която трудно може да се постави под съмнение непосредственото познаване на съдийската професия.
И тук за мен има един особено важен аспект.
Кандидат, който сам е преминавал през процедурите по атестиране, конкурси и професионално оценяване, познава системата не само от страната на този, който взема кадрови решения, но и от страната на магистрата, върху когото тези решения се отразяват.
Затова бих го попитала:
Кое в сегашната система на атестиране и кариерно развитие на съдиите действително измерва професионалните качества и кое се е превърнало в прекомерно формализирана процедура?
И още нещо – ще бъде ли готов като член на ВСС публично да защити отделен съдия, когато институционалният комфорт изисква мълчание?
Защото познаването на системата отвътре е предимство само ако не води до приспособяване към нея.
Цвета Рангелова
Тук профилът е съвсем различен.
Цвета Рангелова има над две десетилетия адвокатска практика. Била е общински съветник, участвала е в органите на адвокатурата, а през 2024 г. беше и кандидат за съдия в Конституционния съд.
Но в тази кандидатура има един факт, който според мен не може да бъде поставен в скоби.
До 30 април 2026 г. Цвета Рангелова е народен представител от „Възраждане“, като в 51-вото Народно събрание е и парламентарен секретар. Само няколко месеца по-късно е кандидат за член на ВСС.
Тук критерият трябва да бъде абсолютно същият, който приложих и към Таня Радуловска-Мадамжиева в първата публикация.
Политическата биография сама по себе си не означава професионална зависимост.
Но когато преходът от активната политика към кадровия орган на съдебната власт е почти непосредствен, тежестта кандидатът убедително да докаже институционалната си дистанция става значително по-голяма.
При тази кандидатура бих задала съвсем конкретен въпрос:
Как човек, който допреди няколко месеца е представлявал политическа сила в Народното събрание, ще убеди съдиите, че като член на ВСС няма да представлява нито тази партия, нито която и да е друга политическа позиция?
За мен това е един от случаите, в които изслушването пред парламента не трябва да се превръща във формално представяне на автобиография.
Точно тук трябва да се чуят трудните въпроси.
Силвия Цанова
Силвия Цанова е практикуващ адвокат от Софийската адвокатска колегия. Професионалният ѝ профил включва работа, свързана с публични институции, международни проекти, европейско законодателство, социална политика и участие в подготовката на нормативни актове. Има и опит в гражданския сектор.
Това е профил, който носи нещо различно – поглед отвън към съдебната система, управленски опит и работа с публични политики.
Но точно при кандидатите без съдийска кариера според мен трябва да бъде зададен другият неудобен въпрос:
Достатъчно ли е да познаваш публичното управление, за да вземаш решения за професионалната съдба на съдии?
ВСС ежедневно се занимава с проблеми, които трудно се разбират само отвън – реалната натовареност на съставите, командироването, отношенията между административен ръководител и съдия, конкурсите, атестирането, специализацията, професионалното прегаряне и понякога много фините форми на вътрешен административен натиск.
Външната перспектива може да бъде огромно предимство.
Но само ако е съчетана с достатъчно задълбочено разбиране на системата, която кандидатът ще участва в управлението.
Петьо Славов
Петьо Славов има близо 30 години юридически стаж и дългогодишна адвокатска практика. Професионалната му биография включва и опит в Комисията за защита на конкуренцията, работа в областта на конкурентното право и обществените поръчки, участие в изготвяне на нормативни актове и дейност, свързана с прозрачността и доброто управление.
Това е кандидатура със сериозен юридически, регулаторен и институционален опит.
Но отново – ВСС не е просто юридически експертен орган.
Съдийската колегия управлява професионална общност със специфична вътрешна логика и с особено високо изискване за независимост.
Затова при Петьо Славов бих поставила два въпроса.
Първият е дали дългогодишният адвокатски и регулаторен опит може достатъчно бързо да се трансформира в дълбоко разбиране на специфичните кадрови проблеми на съдебната система.
И вторият:
Как кандидат с дългогодишни контакти с различни публични институции разбира собствената си институционална дистанция след евентуалното избиране във ВСС?
Не защото подобен професионален опит е укорим.
Напротив – той може да бъде ценен.
Но защото за член на ВСС независимостта трябва не само да съществува.
Тя трябва и да бъде видима.
Какво показват тези четири кандидатури?
Те очертават различни източници на професионална легитимност – съдийски опит, адвокатура, публично управление, политически опит, работа с институции и граждански сектор.
Нито един от тези профили не трябва автоматично да бъде предпочетен или отхвърлен.
Но към всеки трябва да бъде приложен един и същ стандарт:
Може ли този човек да взема кадрови решения за съдии, без значение кой го е номинирал, кой го е подкрепил и с коя институционална или политическа среда е бил свързан преди избора си?
Парламентарната квота има смисъл именно ако внася различен професионален поглед във ВСС.
Тя губи този смисъл в момента, в който се превърне в механизъм политическите сили просто да изпращат свои представители в съдебната власт.
Разликата между двете няма да се види само от биографиите.
Ще се види от въпросите, които кандидатите ще получат – и най-вече от отговорите, които ще дадат.
Утре ще продължа с останалите номинации за Съдийската колегия.
А след това – отделно – ще разгледам и кандидатите за Прокурорската колегия, където въпросите за професионалния профил, политическата дистанция и самия подбор на кандидатите стават още по-съществени.
Продължава…
Източник: https://www.facebook.com/reni.avramova.9