Двадесет дни без вода – двадесет дни с надежда, че някой ще се сети за вас. Двадесет дни с въпроси към държавата, общината и ВиК, а отговорът е един: „няма пари, няма интерес, няма отговорност“. Но нека не забравяме – властта в Александрово не е дошла случайно, тя е избрана. И то неведнъж.
Почти две години изминаха, откакто жителите на Александрово сами, масово и ентусиазирано, си избраха кмет от ГЕРБ. Гласуваха за ГЕРБ и на всички парламентарни избори – без особени колебания, без протест, без желание за промяна. „Сигурното е най-добро!“, „Тези поне са познати!“, „Другите не обещават повече!“ – все познати оправдания. Но днес, когато няма вода, а обещанията пресъхват по-бързо от чешмите, е време за неудобните въпроси.
Къде са вашите избраници, уважаеми жители на Александрово? Защо онези, които слагате на върха на селото и в парламента, не идват да пият от водоноската с тиня? Защо никой от тях не застана до вас на площада, не пое отговорност, не предложи решение? Не ви ли обещаваха канализация, подновен водопровод, европейско село?
Истината е проста и болезнена – никой няма да се грижи повече за вас, отколкото сте готови да изисквате и наказвате с гласа си. Властта се избира. Същата тази власт, която днес гледа отдалеч жаждата ви и строи нови площади другаде. Същата, която си купува комфорт с вашата тишина и страх от промяната.
Това не е природно бедствие. Това е демокрация в действие – или по-точно: резултатът, когато се гласува за удобното, за познатото, за онзи, който „ще си остане, каквото и да стане“. А когато дойде кризата, когато детето ти няма вода за пиене, когато възрастните не могат да се изкъпят – вината се връща у всеки, който си е мислел, че всичко ще се оправи „от само себе си“.
Поучителното е ясно: не чакайте спасение от хора, които не са жадни като вас. Следващият път мислете, питайте, изисквайте, избирайте. Властта е огледало на гласа ви. Докато хората се надяват, че някой друг ще оправи нещата – водата ще остане мираж.
Александрово е днес. Утре това може да е всяко село, всеки град, всяко семейство, което мисли, че изборите са формалност, а не инструмент за промяна.
Време е да си спомним кой носи отговорността за гласа си. Време е да си припомним как се избира власт – и какво струва бездействието.
Водата не идва с обещания, а с действия. А действията започват с гласа ти.