Вместо да спират течовете и да оправят непрекъснатите аварии, ВиК операторите в България се хвърлиха в ново „спешно“ начинание – масова подмяна на водомерите, при това години преди нормативния срок. Наредба № 4 ясно казва: метрологична проверка или смяна – веднъж на 10 години. Но ВиК решават, че 5 години са им достатъчни, за да издават предписания и да принуждават хората да отварят портфейлите си.
Официалният мотив? „Техническа точност“ и „дистанционно отчитане“. Реалният ефект? Хиляди домакинства са поставени пред избор: да платят, да се редят за монтаж или да влязат в „черния списък“ и да им се начисляват сметки по 5 кубика на човек – без значение дали живеят сами или харчат вода символично.
В Харманли картината е абсурдна:
Миналата година ВиК сменяли по 20–40 водомера на месец.
Сега – 200 месечно и пак изостават.
Над 500 издадени предписания, но могат да обработят най-много 200.
Над 130 платени и чакащи монтаж водомера стоят по складове, докато техници тичат по аварии.
Вместо да се търси решение – например гъвкаво планиране или приоритизиране на аварии – ВиК заплашва хората с начисляване по „кубината норма“ още на следващия ден след изтичане на срока. И няма място за компромис – не защото така казва законът, а защото така е програмиран софтуерът им.
Въпросът „защо на години, а не на изразходвани кубици?“ остава без отговор. Така се стига до абсурд: уред, който работи безупречно след 10 години, се бракува, а нов, купен от магазин след дълъг престой на рафта, се оказва за смяна още преди да е завъртял първия кубик.
Подобна практика бие право в сърцето на потребителските права:
Липсва реална обосновка за съкращаване на срока.
Хората плащат за услуга, която ВиК не може да изпълни навреме.
Авариите остават, докато техници са откъсвани да монтират нови водомери.
И тук идва големият скандал – ВиК е длъжно по закон да поддържа съоръженията, да реагира при аварии и да осигурява качествена услуга. Вместо това, се създава изкуствен натиск върху хората да плащат за подмяна, която често няма техническа необходимост.
Това не е реформа. Това е административен рекет, маскиран като модернизация. А ако някой търси защита, остава му да се обърне към КЕВР или КЗП и да чака – докато плаща по 5 кубика „на книга“.