16 юли 2025 г. – един ден, който не бива да забравяме
Какво се случва с обществото ни, когато децата крадат тротинетки, а възрастните – телефони? Къде са границите между невинността, примера и безнаказаността?
Хрониката от последните 24 часа е като леден душ – и за полицията, и за гражданите, и за всички, които още вярват, че „тук такива неща не стават“.
Поглед без илюзии:
Симеоновград: 12-годишно момче краде тротинетка за близо 1000 лева.
Хасково: 31-годишна жена краде iPhone 14 от дете.
Свиленград: 62-годишен, криминално проявен, събаря и ограбва жена посред бял ден.
Харманли: 14-годишен хлапак носи марихуана в портмонето си.
Всичко това – в рамките на един-единствен ден!
Къде останаха онези ценности, които би трябвало да ни пазят от хаоса? Защо никой не пита – какво (и кого) възпитаваме?
Бездействието също е престъпление
Мълчанието на институциите е най-страшното съучастие. Да, полицията работи – открива, задържа, пише преписки. Но къде са превенцията, образованието, общинската грижа? Колко още ще броим заловени деца и изпаднали във „втора младост“ престъпници, преди да си признаем, че цялото общество губи битката с беззаконието?
На пътя – още безразсъдство
22-годишен кара без книжка след наказание – задържан.
25-годишен – зад волана с 1,51 промила алкохол – задържан.
Челен удар край Книжовник – по чудо без жертви.
Пътищата ни са огледало – по тях се разбива не само ламарината, а и всяка илюзия за ред и справедливост.
Не се заблуждавайте – нито днешните криминални хроники, нито утрешните ще донесат добри новини, ако не поискаме истинска промяна. Докога ще броим само преписки и ще мълчим за корена на злото?
Днес е чуждото дете, утре ще е нашето.
А след това?