В Маджарово, където зимният студ се конкурира само с празните портфейли, общинарите са открили свой „топъл“ източник на доходи – бонуси и увеличения на заплатите, раздавани със завидна щедрост.
Докато местните броят стотинки за хляб, кметовете броят премии „за постигнати резултати“ – два пъти в годината.
18 юли 2025 г. – датата, в която Общинският съвет реши да възнагради сам себе си, както и кметовете по селата, с по една допълнителна заплата. Формалният повод – „постигнати резултати“. Реалността – показателите за развитие на общината се нуждаят от микроскоп, за да бъдат открити.
И това не е изключение, а правило.
Декември 2024 г. – още една допълнителна заплата, в духа на празничното настроение.
Януари 2024 г. – отново бонуси, за да започне новата година „както трябва“.
Декември 2022 г. – увеличение на възнагражденията със задна дата. Защото признанието за „добра работа“ винаги върви най-добре с повишение.
Всичко това се случва в една от най-малките и финансово затруднени общини в България – място с висока безработица, слаба икономика и оскъдни социални услуги. Но очевидно бедността е запазена за обикновените хора, докато властта поддържа собствен стандарт – с премии, индексации и повишения.
И най-важното – всяко увеличение касае не само кметовете, но и председателя на Общинския съвет, както и административния персонал. Една своеобразна „вирусна щедрост“, която се разпространява по служебна линия.
В Маджарово има две реалности:
Едната – на хората, които оцеляват.
Другата – на управляващите, които празнуват.