Напоследък все се въртим около разрушение премахвания и унищожения. Това е нормално за Община Хасково. След като написахме че, сцената на площад Атлантически бе премахната и заменена с бутафорна такава в статията: /Безумно, НЕКА се преклоним пред ВЕЛИКАТА бутафорна сцена на кметът на Хасково/, забелязахме, че пейките около паметника на Незнайния войн също са премахнати, при това до последната.
Да припомним че, преди дни една от фигурите на паметника на незнайния войн в Хасково бе обезглавена. Посегателството бе станало в неделния ден. Вероятно вандализмът бе в резултат на безконтролна детска игра. Което разбира се , трябва да бъде порицано и наказано, но не може да бъде причина да бъдат премахнати всички пейки около паметника и парковото пространство наоколо, защото кметът Станислав Дечев, го е страх, да не би случката да се повтори. /Да не ядем, защото пак ще огладнеем/. За сведение на обществото и на кмета, подчертаваме че паметникът на Незнайния войн е открит на 4 юли 1927г. И оттогава до сега винаги мястото се е радвало на много детска глъч и игри, много погледи на майки, бащи и гости на града, които ежедневно стоят на пейките и се любуват на обстановката.
Разликата между сила и политика е фундаментална. При силата равенство няма: прави се онова, което казва силният. При политиката, особено в демократичния ѝ вариант, гражданите са равни помежду си. Никой никого не командва и се прави онова, което мнозинството се съгласява да прави след всеобща дискусия. В Хасково такава няма.
Какво да очакваме от кмет, който залага на бруталното разчистване на неудобни вещи, неща и хора?…
Нищо… Децата отново ще продължат да играят около паметника на Незнайния Войн, но този път майките ще стоят прави и ще тупкат с крак изнервено.
