В XXI век, в страна-членка на Европейския съюз, 31 населени места в Хасковска област живеят без достъп до годна питейна вода. Това не е временен проблем, не е резултат от бедствие, а перманентен управленски провал, който трае с години и се задълбочава.
Според последната справка на ВиК – Хасково, в 31 села водата е официално забранена за пиене и готвене, като на хората са раздавани водоноски. В горещини над 40 градуса, без достъп до чешма, без яснота кога ще има решение.
11 села с уран във водата
В Динево, Свирково, Дряново, Синапово, Княжево, Сърница, Светлина, Сталево, Ябълково, Върбица и Горски извор във водата са открити отклонения от нормите на урана – радиоактивен елемент, чието наличие в питейната вода е пряка заплаха за здравето. Въпреки това институциите не алармират, не обясняват, не предприемат публични действия. Проблемът стои, а хората се надяват утре да има водоноска.
Индикативни дози, флуориди, манган, нитрити
В други села, включително Подкрепа, Въгларово, Коларово, Бисер, Александрово и Стамболийски, има завишени нива на манган, флуориди, амониев йон, фосфати и индикативна доза, която е комплексен показател за потенциална токсичност. В някои села водата е мътна, в други – кисела, а в трети – отровна. Във всички – негодна.
Къде е отговорността?
Докато хората наливат вода с туби от съседни села, властите отчитат „дейност“ с писма, стратегии и заседания. Но резултатът е същият: вода няма, решение няма, отговорност – още по-малко. Бивши и настоящи областни управители се сменят, ВиК ръководството мълчи, Министерството на регионалното развитие обещава милиони, които не пристигат.
Обещанията за нов водопровод, направени още през октомври 2024 г., и до днес са само думи. А междувременно:
В Александрово хората са без вода вече над 50 дни.
В Сусам част от района дори не знае дали водата им е годна.
В Симеоновград, Брягово, Константиново, Рогозиново и Поляново чешмите текат с мътна или замърсена вода – и въпреки това никой не идва да спре подаването.
Държавата е абдикирала
Безводието в Хасковско не е природно бедствие – това е институционален срив. Това е системно, хронично бездействие на държавата, местната власт и ВиК сектора, което оставя хиляди българи без базисно човешко право – достъп до чиста вода.
Вместо решения, хората получават „препоръки“ да си купуват минерална вода, докато плащат сметки за отровна течност. Вместо спешна инвестиция в подмяна на водопроводите, общините финансират фонтани, кръгови и нови автобусни линии до частни молове.
Колко дълго ще мълчим?
Време е да попитаме:
За кого е държавата – за живеещите в Хасковско или за онези, които ги управляват от кабинети с климатик и минерална вода на бюрото?
Време е за отговори. И за действия. Защото чаша чиста вода не е лукс – тя е границата между живот и унижение.