„ПАСЕМЕ, ГОСПОДА УПРАВНИЦИ!“ — ПРОРОЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ ИВАНОВ СЕ СБЪДНА ДО БУКВА

Преди десет години той ви каза:
„Ще пасете кравите, ако допуснете некадърници.“
Вие се засмяхте. Освиркахте го. И пак ги допуснахте.

Днес — няма нужда от думи.
Снимката от квартал „Орфей“ говори сама: кози и кучета пасат пред детска площадка, докато общината си дъвче бездействието.
Това не е селски двор. Това е Хасково — градът, който някога имаше кмет, а днес има само табела „вход без отговорност“.

От „Ямача“ до „Орфей“ — от центъра до крайните квартали — градът се превърна в пасбище на управленско безхаберие.
Преди десет години Георги Иванов беше обвиняван в авторитарност. Днес липсата на авторитет е такава, че дори животните не се подчиняват.
Кравите вече не са метафора. Козите също не са грешка.
Те са емблема на града, символ на това какво се случва, когато в управлението на едно място влязат хора без воля, без визия и без срам.

Вчера кравите пасяха на „Ямача“.
Днес козите пасат в „Орфей“.
Утре може би ще ги видим пред общината – и никой няма да се изненада.

Това вече не е град, това е живописен апокалипсис – място, където тревата расте по-бързо от идеите, а чиновниците се крият зад пердета от оправдания.
Улиците – разбити.
Фонтаните – сухи.
Парковете – окупирани от животни.
Културата – в кома.
И единственото, което расте, е наглостта на бездействието.

Къде е кметът? Къде е администрацията, инспекторатът, екоконтролът, полицията?
Къде са онези, които получават заплати, за да пазят ред, а не да дремят в климатиците си?

Някога Хасково строеше. Създаваше. Беше град, който върви.
Днес е град, който пасе.
И не добитъкът е виновен. Виновни са онези, които му отвориха вратата.

Иванов беше свален с възгласи и с гняв, но остави след себе си нещо, което днес изглежда като чудо — ред.
А днешните оставят след себе си тор и тишина.
Не защото не могат да говорят — а защото няма какво да кажат.

Да, Георги Иванов беше прав.
Когато народът позволи бездарие, кравите и козите стават граждани.
А хората — зрители.

Хасково, добре дошло в собственото си пророчество.
Пасете ги сега.
И не забравяйте да се усмихнете за снимка —
туристите идват не за розите,
а за зоологическата ви политика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *