Скоро приключиха изборите в Хасково. Старият-нов кмет – Станислав Дечев се изпъчи пред камерите и заяви, че е спечелил заради работата която е свършил през годините на управление.
Всъщност всеизвестно е, че ДПС му спечелиха изборите и те управляват в момента, но това е друга тема…
Хасково е последен във всички класации в България. Град в провинцията, останал с мамко хора – провинциалисти. И кмета и той такъв. Провинциалист, но с претенции, когато го наречеш така.
Със сигурност Дечев смята, че му се дължи признание, за това какъв човек е.
Но, за да се случи това има подробности: „Крадеш или работиш? Лъжеш или помагаш на закъсалите? Може ли на теб да се разчита? Малко като при Мартин Лутър Кинг: “Мечтата ми е някой ден моите деца да не бъдат съдени по цвета на тяхната кожа, а по съдържанието на техния характер”.
Но, УВИ! Къде ти такива МЕЧТИ…
Да се пренесем на плоскостта на градската ни общност. Какъв е проблемът да имаме самочувствието на граждани на град, в който нещата са добре уредени, всички спазват закона и тротоарните плочки не бълват рядка кал, когато стъпиш върху тях? Проблемът, разбира се, е, че градът ни не е добре уреден, законите не се спазват, а тротоарните плочки бълват /повтаряме/ рядка кал.
Би следвало да се гордеем с Хасково. Но не, не се гордеем с това, че макар да ходим кални из центъра, сме градът на „Богородица“.
И така е… Няма как, застанали с кални кундури, да се гордеем със историята на града. Защото, точно това би бил тежък провинциализъм. Не-провинциализъм е да си подредиш нещата така, че да не се оказваш облян с рядка кал на път за среща с приятели.
Но, това ние си го поискахме на последните местни избори.
