Докато температурите в Хасковска област надхвърляха 41 градуса, огънят изпепеляваше земята, а държавата – отново – се оказа наблюдател, не участник. На 26 и 27 юли в региона избухнаха множество пожари, обхванали гори, поля и тревни площи. Властите, както обикновено, се задействаха постфактум.
Къде горя?
– Между селата Добрич и Крум – пожар в широколистна гора
– Край селата Болярски извор, Елена и Царева поляна – огнища в сухи треви и храсти
– В района на Сакар планина – масивен пожар, овладян с помощта на доброволци
Само за 24 юли са регистрирани над 11 пожара. Броят им в следващите дни не намаля. Засегнати са десетки декари, а рискът за разрастване остана реален.
Как реагираха институциите?
На 26 юли, когато вече беше късно, бе задействана системата BG-ALERT. Изпратено бе съобщение за опасно горещо време и висок риск от пожари. Превантивни мерки обаче липсваха. Нито контрол върху земеделските дейности, нито ефективни забрани преди огънят да избухне.
Едва след избухването на пожарите, областният управител издаде заповед за ограничаване на дейности по косене, балиране и работа в сухи площи след 11:00 ч. Както винаги – след пожара, не преди него.
Какво показва това?
– Липса на елементарна превенция
– Безотговорно бездействие от страна на местната и централната власт
– Висок риск за живота и здравето на гражданите, оставени да се спасяват сами
Отново доброволци, пожарникари и случайността предотвратиха трагедия. Не системата. Не държавата. Не онези, които уж отговарят за сигурността на хората.
Заключение
Пожарите в Хасковска област отново разкриват системен провал. Безконтролно управление на риска. Бюрократични реакции без реално действие. Летните горещини не са изненада. Но когато отново се действа със закъснение, въпросът не е дали, а кога ще има човешки жертви.
Това не е природно бедствие. Това е управленско. И то ще се повтаря, докато бездействието на властта остава ненаказано.